От детските сънища към цензурата
Детски сънища
За да докаже теорията си Фройд анализира детските сънища, където процесите познати ни при възрастните тепърва се формират. Според него
изопачаването започва много рано – между 5 и 8 годишна възраст, което дава
възможност от ранните детски сънища (преди започване на изопачаването) с лекота
да се правят изводи, които са решаващи и общовалидни. Авторът ни показва, че при
тях не е нужен анализ, нито техника. Те винаги са свързани с преживявания от
предния ден, които се довършват в съня.
Пример, който дава за това е свързан с момиче на 5 години, което за пръв се вози с близките с в лодка в
езеро. На слизане то отказва да слезе да слезе от лодката и плаче дълго след това. Оказва се, че разходката му се е видяла много кратка. На другата сутрин детето споделя – тази нощ сънувах, че
плувам по езерото. Навярно може да се допусне, че този път разходката в съня е продължила толкова дълго, колкото детето е искало. С други думи детето е намерило начин да осъществи това желание, което на яве му е било отказано.
Още в книгата си "Тълкуване на сънищата"Фройд, показва, че началото на съня или по-скоро това от, което се развива съня са дневни остатъци. Такива преживявания от деня, които по един или друг начин са успели да се свържат със значими за нас събития. Именно това той илюстрира и с анализата на детски сънища, където се вижда, че сънят на децата е свързан с преживявания от предния ден, които са им направили силно впечатление.
Извод, който може да се направи от детските сънища е
че те са реакция на нещо, което е оставило у детето съжаление, копнеж или
незадоволено желание, тоест сънят сам по себе си осъществява желанието.
Незадоволените желания могат да се разглеждат като психични дразнители, които
пречат на спането. Един вид осъществяването на желания в съня подпомага самото
спане, отстранявайки психичния дразнител, така както се случва и със соматичните. Сънят също така изобразява реализацията на желанието като
халюцинаторно преживяване. Следователно и при детските сънища се запазва тази
разлика между латентния и явния сън – превръщането на мислите в преживяване.
Сънят винаги се подбужда от желание, като неговата цел е да го преживее,
отстрани, премахне или ликвидира и да може спането да продължи спокойно. Това ни кара да си дадем ясна сметка, че сънят е "пълноправен психичен акт", а не безсмислени образувания.
Някои поговорки също показват, че функцията на съня е да
сбъдва желания: „Гладна кокошка просо сънува“, „Свиня сънува жълъди, гъска –
царевица“. Дори някои изрази в езика също ни навеждат на тази мисъл: „ не съм
си го представял и в най-смелите си сънища“, „не съм и сънувал това“,
„прекрасно, като в сън“. Двете основни характеристики на съня са
осъществяването на желания и халюцинаторно преживяване. В крайна сметка можем
да кажем, че целта на съня е да предпази спящия от дразнителя, който го
подтиква към събуждане и действия.
Фройд използва детските сънища, за да покаже че не винаги в психичния апарат е съществувал механизма за изопачаване. В тях ясно се вижда, че съня реализира желаниято в чистия му вид, Т.е изопачаването не спада към същината на съня, то не винаги е било част от него. В по-късна възраст на пътя на тълкуването се изпречва изопачаването.
Цензура
Както вече стана ясно сънищата служат, за да отстранят
психичните или физиологичните дразнители, посредством халюцинаторно
удовлетворение, така че спането да може да продължи спокойно. Или по-просто казано, сънищата служат, за да осъществяват нашите желания.
За да ни разкрие механизма на цензурата, Фройд избира сън на „уважавана и образована възрастна дама“ (Фройд, Лекции за въведение в психоанализата, 2013) , който няма да
изложа тук, тъй като е твърде дълъг, но с цел продължение на изложението, ще
кажа че става въпрос за сън, в който жената отива във военно поделение с предложение
за „определени услуги“, като на мястото в съновидението, където описва тези
услуги има само мърморене, т.е те не се чуват ясно. Именно това мърморене или мястото, където
трябва да дойде признанието за желанията на жената, такива каквито са, са станали жертва на
цензурата. В този случай, проявата на цензурата е директно и неприкрито, т.е
няма нужда да се търси къде, но в повечето случаи нейните ефекти се наблюдават
като смекчаване, наподобяване, загатване.
На много места в теорията си за тълкуване на сънища Фройд се
позовава на следния сън - млада, но от отдавна омъжена жена сънува:
„На театър е с мъжа си. Партерът е на половина празен. Мъжът
и разказва, че Елиза Л. и годеникът и също са искали да дойдат, но им
предложили лоши места, три билета за 1 флорин и 50 крони. Те, разбира се, не
можели да ги приемат. Тя отвръща, че това не е беда.“
В тази точка, сънят е използван за онагледяване ефектите на
цензурата. Според Фройд една от основните линии на този сън е идеята на жената
„беше глупаво да се омъжа толкова рано“ – „глупаво беше да купя толкова рано
билетите“. Давам си сметка, че в това изложение - кратко - звучи като произволно налучкване, но е важно да се знае, че Фройд прави предположенията си само, когато има сигурни опори за това. В този случай, той показва механизма на изместването на съня. Което означава, че значима мисъл е заменена от друга, нямаща такова значение за психичния апарат. Прегрупирането и изменянето
на елементите се обединяват под общото име изместване.
Друг ефект, който е следствие от цензурата е
съпротивата, тя е от изключителна важно и за психотерапевтичното лечение на
психоанализата като цяло.
„Съпротивата срещу
тълкуването е обективиране на съновната цензура“ (Фройд, Лекции
за въведение в психоанализата, 2013) . Съпротивата може да се види, в нежеланието на сънувалия да прави асоциации по отношение на съня. Той може да сподели, че това е глупаво, няма връзка с проблемите му или просто нищо не му хрумва. Това иде да покаже, че дори в будно състояние цензурата продължава да работи над съня, вероятно дори с по-голяма сила.
Разбира се има случаи в които съня не изпълнява желание и това е, когато изпълняват остри потребности на тялото. Тогава сънят няма нужда от цензура и изопачаване, защото те могат да бъдат изпълнение от Аз-а. Така се случва, когато много ни се ходи до тоалетна по-малка нужда. Никак не рядко хората сънуват, как отиват в тоалетната и това ги събужда.
Може би някой, ще се зачуди защо цензурата е толкова важна. Цензурата освобождава Аз-ът от етични окови и така се
осъществяват всички желания, които според автора са предимно инцесни. Има разбира се и
желания за смърт и отмъщение на най-близките, теми които в будно състояние не
достигат до съзнанието ни. Формирайки се под натиска на реалността Азът е системно принуждаван да се съобразява с нея. Така идващите желания, несъзнавани, той бива принуден да маскира, за да може да удовлетвори нашите желания съобразно моралните принципи. "Притиснат в ъгъла" той използва цензурата, така че до съзнанието не достига исктинското желание, а само "разбъркана супа" от представи, които сякаш са незначителни и несвързани. Често изглеждат безсмислени или маловажни. Изопачаването е толкова по-силно, колкото по-силно и грозно е цензурираното желание, а също така и колкото по-силни са изискванията на цензурата към този момент.
В края на тази тема, трябва все пак да е ясно, че изопачаването на съня е резултат от цензура, като следствие от одобрявани тенденции на Аза, срещу неприемливи желания.
katte
Използвана литература:
1. Фройд, З. (1993). Тълкуване на сънищата. София: Евразия.
2. Фройд, З. (2013). Лекции за въведение в психоанализата. ИК "Колибри".
Този текст е защитен от действащите български и международни закони за авторско право. Изключителните права са собственост на Катерина Казашка.
Съдържание на текста e изключителна собственост на Катерина Казашка, освен в частите, където изрично е посочен друг автор или източник.
Публикуването, копирането и преразказването на каквато и да е част от текста без да се упомене автора или без изричното писмено разрешение на автора е абсолютно забранено и наказуемо от закона. За да получите разрешение, моля свържете се с мен.
Всяко неразрешено използване представлява нарушение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар