Кратък преглед на "Тълкуване на сънищата" на Зигмунд Фройд - Част 4, последна

Тази част от прегледа ми върху тълкуването на сънищата, трябваше да бъде символите в съня и тяхното значение. Реших обаче да я пропусна в това изложение за пред "публика", тъй като искам да избегна всякакви сходства с тълковниците и сайтовете за тълкуване на сънища. Мога да кажа, че Зигмунд Фройд разглежда някои универсални символи в съня, които е вероятно да са носители на определено значение. Той стига до тези заключения след дълбок лингвистичен анализ, който показва произхода на думите и развитието на речта като цяло. Но в крайна сметка, може да се заключи от труда му, че символите дори и когато са общовалидни носят своето културно и индивидуално значение. Разбирането на семантиката и символиката на езика подпомага процеса на тълкуване на сънищата и тяхното разбиране, но далеч не го изчерпва. Следващата част, която остава почти непроменена от изложението ми е работата на съня.

Работа на съня

Душевните процеси в спящо състояние имат съвсем различен характер от тези в будно състояние. Преобладаващото в сънищата са картините. Зрителните образи могат да породят чувства, мисли или преживявания за другите сетива, но въпреки всичко образите остават най-много. Наличието на мисли в съня, най-често е представно. Т.е няма характерната за езика "пластичност", най-често това са запечатани фрази от предния ден. 

Освен разбирането за символизацията и цензурата в съня за неговото тълкуване е важно да се познава така наречената "работа на съня". Това е превръщането на латентния сън в явен, с други думи тълкуването е обратния процес – достигането до латентните мисли, от явния сън.

Първата функция от работата на съня, която ще опиша е сгъстяването. То се наблюдава, когато латентни елементи се изпускат напълно. Възможно е само малка  част от комплексите на латентния сън  да преминават в явния, Същото е и когато някои елементи с обща характеристика се спояват в едно цяло. Сгъстяването прави възможно обединяването на множество елементи от множество образи в един символ. Пример за това са някои личности от сънищата, за които всеки човек може да се досети. Това е личност, която има характеристиката на един човек, облечена е като друг, прави нещо характерно за трети, а в мислите си ние знаем, че представя четвърти. Подобно на виц, съновната работа се стреми да следва две различни мисли посредством многозначна дума, в която те се срещат. Понякога сгъстяването успява да обедини две съвършено различни мисли, като в крайна сметка се стига до задоволително тълкуване (сънят изглежда ясен на пръв поглед), което обаче е погрешно.

Друга функция на съновната работа е изместването. По правило то е изцяло дело на цензурата и има две характерни прояви. Първата е, че латентния елемент се замества с нещо много далечно, а втората е че психичния акцент се премества от важен елемент върху някой маловажен. По този начин сънят има различен център и изглежда странен.

За първия случай вицът е добър пример, но за разлика от съня, той запазва условието за разбираемост – използва техниката като тази за многозначност на думата, която споменах в предната точка. За разлика от вица обаче, при съновидението, в случай на изместване, връзките с елемента, който бива заместен са съвсем далечни, като целта на цензурата е да направи обратния път невъзможен. Един характерен механизъм описващ тази функция е превръщане в обратното. Ако в латентните мисли, които носят моите несъзнавани желания, аз искам или обичам човек, но това не е приемливо е възможно да изместя любовта си към, човек който мразя. По този начин се случват две неща. От една страна се запазва усещането за любов, а от друга то е изместено върху някой, който не може да се свърже с първия. 

Следваща функция на съновната работа е превръщането на мислите в зрителни образи. Това лесно може да се онагледи ако опитате да обърнете буквеното писмо към изобразително такова. Всички предмети лесно ще могат да бъдат заместени, но не същото ще може да стане с абстрактните думи, предлозите, съюзите и други подобни. Най-вероятно абстрактните думи ще могат да бъдат преразказани по друг начин, след което заменени с изображения. Това значително ще отдалечи латентния от явния сън. Но още по сериозно това ще стане с мислени отношения като – „защото“, „поради“, „обаче“. Просто напишете едно изречение, след което всеки елемент от него се опитайте да го изобразите или да си го представите с предметен образ. Никак не е лесно. Броят на съставните части на явния сън е равен на броя на главните теми на латентния. Обичайно няколко съня през една и съща нощ имат еднакво значение, следват едно желание и една мисъл.

Често срещано явление при работата на съня е обръщането на ситуации – „на сън заекът стреля по ловеца“ (Фройд, Лекции за въведение в психоанализата, 2013). В някои сънища е възможно целият ред на елементите да бъде на обратно, като при тълкуване е необходимо това да се вземе под внимание. Интересното в тълкуването на сънищата е, че основната цел на работата на съня е да преобърне формулираните словесно латентни мисли в зрителни образи.

От всичко казано до тук става ясно, че няма значение дали явния сън е смислен, свързан или добре композиран. Дори да изглежда съвсем наред много често това няма да има нищо общо с латентните мисли.

Съновната работа се свежда само до изброените функции – сгъстяване, изместване, пластично изобразяване. Трябва да е ясно, че ако в съня се срещат оценки, критичност, удивление, заключение те са част от латентните мисли, които са преминали в явния сън и са приспособени към неговия контекст.

За да онагледя това ще опиша някои от тълкуванията на сънища, представени от Фройд. Не забравяйте, че това се случва по време на психоаналитична терапия, не в разговор или просто обмисляйки съня на по чаша кафе. Приема се, че тълкуването на сънищата е важна част от терапията, тъй като в тях се крие ключа към проблематиката на клиента. 

Някои примери за тълкуване на сънищата

В една част от книгата си „Лекции за въведение в психоанализата“ Фройд разказва откъси от сънища на нервно болни, както и тълкуването им. Ще се спра на два случая, които за мен бяха най-интересни. Вероятно поради причини, които ще останат неизвестни за мен.

Първият е на човек, загубил баща си преди няколко години:

 „Бащата е починал, но е ексхумиран и изглежда зле. Оттогава той продължава да живее, но синът му полага всички усилия той да не забележи“. (После сънят преминава към други, привидно съвсем далечни неща)“ (Фройд, Лекции за въведение в психоанализата, 2013).

Едно от нещата,които не отговаря на истината, е че след смъртта бащата е бил ексхумиран. След погребението на баща си, сина получил зъбобол и постъпил със зъба спрямо еврейските закони „Ако те мъчи зъб извади го“, обаче според зъболекаря се налагало лечение – умъртвяване на зъба. Според самия сънувал, това изваждане представлява ексхумацията. По този начин става ясно, че съновната работа е сляла починалия баща с умъртвения, но все пак запазен съб. Друго, което добавя пациента е, че е чувал поверие според, което ако сънуваш, че ти пада зъб, значи ще загубиш близък човек.

В хода на анализата става ясно, че починалият баща е боледувал дълго време, което струвало значителни средства и време на разказващия, но той никога не почувствал, че времето и парите са твърде много – както повеляват еврейските закони. В крайна сметка, Фройд ни показва истинската латентна мисъл на съня,а именно че както и със зъба, така и с баща си пациента е искал всичко да свърши бързо, така че да бъдат спестени време и средства. Много често сред обществото тези желания се скриват зад фрази от типа на „За него това ще е по-добре“ или „Няма да се мъчи повече“. Както стана ясно при описанието на цензурата, не е изненадващо, че съня в крайна сметка прикрива желанието за гибел на бащата.

Втори и последен пример, на който ще се спра е сънят на млад мъж, описващ партньорката си като „представителка на онези майчински натури, при които в любовния контакт с мъжа изпъква желанието за дете“ (Фройд, Лекции за въведение в психоанализата, 2013). Обстоятелствата около тяхната връзка обаче налага взимането на онази предпазна мярка, при която изхвърлянето на семенна течност става извън влагалището.

След срещата, жената разказала  на мъжа следния сън:

„Един офицер с червена фуражка я преследва на улицата. Тя бяга от него, тича нагоре по стълбите, той я следва по петите. Останала без дъх, тя се добира до дома си и залоства вратата след себе си. Той остава отвън и като поглежда през ключалката, тя го вижда да седи на една пейка и да плаче.“ (Фройд, Лекции за въведение в психоанализата, 2013)

Половият акт се изобразява чрез преследването на офицера и изкачването на стълбите. Укриването на жената в дома и е така нареченото обръщане, за което стана дума по-горе в текста, тъй като в действителност мъжът се е оттеглил в края на любовния акт. Очевидно според Фройд, че тъгата също е прехвърлена върху мъжа, защото той е този, който плаче. Плачът символизира също семеизливането. 

В заключение искам да допълня, че темата за сънищата е много обширна. Дори тук е описана дълго, а разбирането на тълкуването предполага наслагването на още множество елементи от теорията на психоанализата - принципи на функциониране, първичен и вторичен процес и др.

Важно е да се знае, че "Тълкуване на сънищата" поставя началото на цял дял от съвременната психология, който и до днес буди различни емоции у хората. 

katte

Използвана литература:

1. Фройд, З. (1993). Тълкуване на сънищата. София: Евразия.

2. Фройд, З. (2013). Лекции за въведение в психоанализата. ИК "Колибри".

Този текст е защитен от действащите български и международни закони за авторско право. Изключителните права са собственост на Катерина Казашка.

Съдържание на текста e изключителна собственост на Катерина Казашка, освен в частите, където изрично е посочен друг автор или източник.

Публикуването, копирането и преразказването на каквато и да е част от текста без да се упомене автора или без изричното писмено разрешение на автора е абсолютно забранено и наказуемо от закона. За да получите разрешение, моля свържете се с мен. 

Всяко неразрешено използване представлява нарушение.