Кратък преглед на "Тълкуване на сънищата" на Зигмунд Фройд - Част 2

Явно съдържание и латентни мисли в съня

„Схващането за съновния елемент се свежда до това, че той не е съществен, а замества нещо друго, неизвестно на сънувалия го.“ (Фройд, Лекции за въведение в психоанализата, 2013)

Целта на техниката на свободните асоциации е да предизвика заместители на елементите на съня, чрез които да се отгатне неизвестното – несъзнавано.  Според Фройд сънят е изопачен заместител на нещо несъзнавано, което е успяло да достигне съзнанието по време на спането. Задачата на тълкуването е да открие какво точно е несъзнаваното желание, предизвикало съня. Той въвежда три важни правила при тълкувано:

1. Да не се обръща внимание на това, което сънят привидно говори. (това е така поради така наречената "работа на съня", чиято основна цел е да "замаскира" несъзнаваното желание, както ще видим по-късно);

2. Работата по тълкуването да се сведе до свободни асоциации на всеки елемент от съня без в тях да се търси нищо подходящо или смислено, от гледна точка на съзнанието;

3. Да се изчака докато скритото съдържание се покаже от само себе си. (тълкуването на съня не е предвидим процес, понякога може да е необходима повече от една сесия, за да се стигне до желанието. Друг път сънят, може да има все по-ясен смисъл с напредване на терапевтичната работа).

Така става съвсем ясно, че няма значение дали сънят е добре запомнен, точно разказан или изопачен. С други думи техниката за тълкуване, би следвало да работи основавайки се на това, което човек си спомня за съня. 

Както споменах по-рано много често при свободното асоцииране хрумванията на човека са съпроводени с мисли като: „не това не е така“, „това изглежда няма нищо общо“, „прекалено е нелепо“, „това е съвсем маловажно“. Дългогодишното анализиране на сънища от Фройд показва, че именно тези хрумвания са най-важните, а описаните мисли са "гласът" на цензурата, която се опитва да "отхвърли" съня и да го върне там от където той е произлязъл. Казано с други думи работата по тълкуване на сънищата изисква преодоляването на някаква съпротива. По време на тълкуването се оказва, че на пътя непрекъснато се появяват препятствия, пречещи да се достигне до несъзнаваното желание продуцирало съня. Въпреки всичко, понякога целта на тълкуването може да се постигне само от няколко хрумвания, а друг път това да отнеме много време.

Фройд въвежда два термина за това което сънят разказва от гледна точка на неговото съдържание:

1. Манифестирано или явно съдържание на съня – това, което сънувалия разказва.

2. Скрито или латентно съдържание на съня – това към, което се стреми тълкуването.

Съществуват четири типа взаимоотношения между двата типа съдържание на съня. Първият случай на отношение е когато явният елемент се съдържа в латентните мисли, но само като малка частица от тях. Примерът, който Фройд дава за това е следния: като дете една жена често сънувала, че Господ има на главата си островръха книжна шапка. По време на тълкуването жената казва, че когато е била малка са и казвали, че Господ е всезнаещ и всевиждащ. От друга страна, по време на вечеря са и слагали книжна шапка, защото непрекъснато гледала в чиниите на братята и сестрите си. За съчетанието в съня си жената сама казва, че той може да означава само, че и тя вижда и знае всичко като Господ.

Друг тип отношение е, когато явното е не толкова изопачаване на латентното, а по-скоро негово изображение, което се опира на сходство в звученето на думите. Този тип сънищата са подобни на вицовете, в които една дума приема друго значение от жаргонния език или така известната ни „игра на думи“. Това е така нареченото сгъстяване. Пример за това са сънищата, за които после разказваме "и нали това беше някакъв непознат за мен човек, но аз знаех, че е брат ми" или "беше особен образ, който в началото беше майка ми, после баща ми, а накрая се оказа баба ми". Фройд смята, че в описаните ситуации образите се преплитат поради някаква обща характеристика, която лицата (в случаят, тъй като това може да се случи с местоживеене и др.) имат.

Третият вид отношение е заместването на мисли и думи със зрителни образи. Това е един доста често използван метод от работата на съня както ще видим малко по-късно.

Четвъртият вид отношение е символното изобразяване, на което ще се спрем малко по-долу в текста отделно, разглеждайки някои символи от значение за тълкуването на сънища. 

Като обобщение на тази част можем да кажем, че работата по тълкуване на съня е, чрез метода на свободните асоциации, елементите на явното - разказано, съдържание на съня, да се свържат с несъзнателните желания, породили този сън. 

katte

Използвана литература:

1. Фройд, З. (1993). Тълкуване на сънищата. София: Евразия.

2. Фройд, З. (2013). Лекции за въведение в психоанализата. ИК "Колибри".

Този текст е защитен от действащите български и международни закони за авторско право. Изключителните права са собственост на Катерина Казашка.

Съдържание на текста e изключителна собственост на Катерина Казашка, освен в частите, където изрично е посочен друг автор или източник.

Публикуването, копирането и преразказването на каквато и да е част от текста без да се упомене автора или без изричното писмено разрешение на автора е абсолютно забранено и наказуемо от закона. За да получите разрешение, моля свържете се с мен. 

Всяко неразрешено използване представлява нарушение.