Кратък преглед на "Тълкуване на сънищата" на Зигмунд Фройд - Част 4, последна

Тази част от прегледа ми върху тълкуването на сънищата, трябваше да бъде символите в съня и тяхното значение. Реших обаче да я пропусна в това изложение за пред "публика", тъй като искам да избегна всякакви сходства с тълковниците и сайтовете за тълкуване на сънища. Мога да кажа, че Зигмунд Фройд разглежда някои универсални символи в съня, които е вероятно да са носители на определено значение. Той стига до тези заключения след дълбок лингвистичен анализ, който показва произхода на думите и развитието на речта като цяло. Но в крайна сметка, може да се заключи от труда му, че символите дори и когато са общовалидни носят своето културно и индивидуално значение. Разбирането на семантиката и символиката на езика подпомага процеса на тълкуване на сънищата и тяхното разбиране, но далеч не го изчерпва. Следващата част, която остава почти непроменена от изложението ми е работата на съня.

Работа на съня

Душевните процеси в спящо състояние имат съвсем различен характер от тези в будно състояние. Преобладаващото в сънищата са картините. Зрителните образи могат да породят чувства, мисли или преживявания за другите сетива, но въпреки всичко образите остават най-много. Наличието на мисли в съня, най-често е представно. Т.е няма характерната за езика "пластичност", най-често това са запечатани фрази от предния ден. 

Освен разбирането за символизацията и цензурата в съня за неговото тълкуване е важно да се познава така наречената "работа на съня". Това е превръщането на латентния сън в явен, с други думи тълкуването е обратния процес – достигането до латентните мисли, от явния сън.

Първата функция от работата на съня, която ще опиша е сгъстяването. То се наблюдава, когато латентни елементи се изпускат напълно. Възможно е само малка  част от комплексите на латентния сън  да преминават в явния, Същото е и когато някои елементи с обща характеристика се спояват в едно цяло. Сгъстяването прави възможно обединяването на множество елементи от множество образи в един символ. Пример за това са някои личности от сънищата, за които всеки човек може да се досети. Това е личност, която има характеристиката на един човек, облечена е като друг, прави нещо характерно за трети, а в мислите си ние знаем, че представя четвърти. Подобно на виц, съновната работа се стреми да следва две различни мисли посредством многозначна дума, в която те се срещат. Понякога сгъстяването успява да обедини две съвършено различни мисли, като в крайна сметка се стига до задоволително тълкуване (сънят изглежда ясен на пръв поглед), което обаче е погрешно.

Друга функция на съновната работа е изместването. По правило то е изцяло дело на цензурата и има две характерни прояви. Първата е, че латентния елемент се замества с нещо много далечно, а втората е че психичния акцент се премества от важен елемент върху някой маловажен. По този начин сънят има различен център и изглежда странен.

За първия случай вицът е добър пример, но за разлика от съня, той запазва условието за разбираемост – използва техниката като тази за многозначност на думата, която споменах в предната точка. За разлика от вица обаче, при съновидението, в случай на изместване, връзките с елемента, който бива заместен са съвсем далечни, като целта на цензурата е да направи обратния път невъзможен. Един характерен механизъм описващ тази функция е превръщане в обратното. Ако в латентните мисли, които носят моите несъзнавани желания, аз искам или обичам човек, но това не е приемливо е възможно да изместя любовта си към, човек който мразя. По този начин се случват две неща. От една страна се запазва усещането за любов, а от друга то е изместено върху някой, който не може да се свърже с първия. 

Следваща функция на съновната работа е превръщането на мислите в зрителни образи. Това лесно може да се онагледи ако опитате да обърнете буквеното писмо към изобразително такова. Всички предмети лесно ще могат да бъдат заместени, но не същото ще може да стане с абстрактните думи, предлозите, съюзите и други подобни. Най-вероятно абстрактните думи ще могат да бъдат преразказани по друг начин, след което заменени с изображения. Това значително ще отдалечи латентния от явния сън. Но още по сериозно това ще стане с мислени отношения като – „защото“, „поради“, „обаче“. Просто напишете едно изречение, след което всеки елемент от него се опитайте да го изобразите или да си го представите с предметен образ. Никак не е лесно. Броят на съставните части на явния сън е равен на броя на главните теми на латентния. Обичайно няколко съня през една и съща нощ имат еднакво значение, следват едно желание и една мисъл.

Често срещано явление при работата на съня е обръщането на ситуации – „на сън заекът стреля по ловеца“ (Фройд, Лекции за въведение в психоанализата, 2013). В някои сънища е възможно целият ред на елементите да бъде на обратно, като при тълкуване е необходимо това да се вземе под внимание. Интересното в тълкуването на сънищата е, че основната цел на работата на съня е да преобърне формулираните словесно латентни мисли в зрителни образи.

От всичко казано до тук става ясно, че няма значение дали явния сън е смислен, свързан или добре композиран. Дори да изглежда съвсем наред много често това няма да има нищо общо с латентните мисли.

Съновната работа се свежда само до изброените функции – сгъстяване, изместване, пластично изобразяване. Трябва да е ясно, че ако в съня се срещат оценки, критичност, удивление, заключение те са част от латентните мисли, които са преминали в явния сън и са приспособени към неговия контекст.

За да онагледя това ще опиша някои от тълкуванията на сънища, представени от Фройд. Не забравяйте, че това се случва по време на психоаналитична терапия, не в разговор или просто обмисляйки съня на по чаша кафе. Приема се, че тълкуването на сънищата е важна част от терапията, тъй като в тях се крие ключа към проблематиката на клиента. 

Някои примери за тълкуване на сънищата

В една част от книгата си „Лекции за въведение в психоанализата“ Фройд разказва откъси от сънища на нервно болни, както и тълкуването им. Ще се спра на два случая, които за мен бяха най-интересни. Вероятно поради причини, които ще останат неизвестни за мен.

Първият е на човек, загубил баща си преди няколко години:

 „Бащата е починал, но е ексхумиран и изглежда зле. Оттогава той продължава да живее, но синът му полага всички усилия той да не забележи“. (После сънят преминава към други, привидно съвсем далечни неща)“ (Фройд, Лекции за въведение в психоанализата, 2013).

Едно от нещата,които не отговаря на истината, е че след смъртта бащата е бил ексхумиран. След погребението на баща си, сина получил зъбобол и постъпил със зъба спрямо еврейските закони „Ако те мъчи зъб извади го“, обаче според зъболекаря се налагало лечение – умъртвяване на зъба. Според самия сънувал, това изваждане представлява ексхумацията. По този начин става ясно, че съновната работа е сляла починалия баща с умъртвения, но все пак запазен съб. Друго, което добавя пациента е, че е чувал поверие според, което ако сънуваш, че ти пада зъб, значи ще загубиш близък човек.

В хода на анализата става ясно, че починалият баща е боледувал дълго време, което струвало значителни средства и време на разказващия, но той никога не почувствал, че времето и парите са твърде много – както повеляват еврейските закони. В крайна сметка, Фройд ни показва истинската латентна мисъл на съня,а именно че както и със зъба, така и с баща си пациента е искал всичко да свърши бързо, така че да бъдат спестени време и средства. Много често сред обществото тези желания се скриват зад фрази от типа на „За него това ще е по-добре“ или „Няма да се мъчи повече“. Както стана ясно при описанието на цензурата, не е изненадващо, че съня в крайна сметка прикрива желанието за гибел на бащата.

Втори и последен пример, на който ще се спра е сънят на млад мъж, описващ партньорката си като „представителка на онези майчински натури, при които в любовния контакт с мъжа изпъква желанието за дете“ (Фройд, Лекции за въведение в психоанализата, 2013). Обстоятелствата около тяхната връзка обаче налага взимането на онази предпазна мярка, при която изхвърлянето на семенна течност става извън влагалището.

След срещата, жената разказала  на мъжа следния сън:

„Един офицер с червена фуражка я преследва на улицата. Тя бяга от него, тича нагоре по стълбите, той я следва по петите. Останала без дъх, тя се добира до дома си и залоства вратата след себе си. Той остава отвън и като поглежда през ключалката, тя го вижда да седи на една пейка и да плаче.“ (Фройд, Лекции за въведение в психоанализата, 2013)

Половият акт се изобразява чрез преследването на офицера и изкачването на стълбите. Укриването на жената в дома и е така нареченото обръщане, за което стана дума по-горе в текста, тъй като в действителност мъжът се е оттеглил в края на любовния акт. Очевидно според Фройд, че тъгата също е прехвърлена върху мъжа, защото той е този, който плаче. Плачът символизира също семеизливането. 

В заключение искам да допълня, че темата за сънищата е много обширна. Дори тук е описана дълго, а разбирането на тълкуването предполага наслагването на още множество елементи от теорията на психоанализата - принципи на функциониране, първичен и вторичен процес и др.

Важно е да се знае, че "Тълкуване на сънищата" поставя началото на цял дял от съвременната психология, който и до днес буди различни емоции у хората. 

katte

Използвана литература:

1. Фройд, З. (1993). Тълкуване на сънищата. София: Евразия.

2. Фройд, З. (2013). Лекции за въведение в психоанализата. ИК "Колибри".

Този текст е защитен от действащите български и международни закони за авторско право. Изключителните права са собственост на Катерина Казашка.

Съдържание на текста e изключителна собственост на Катерина Казашка, освен в частите, където изрично е посочен друг автор или източник.

Публикуването, копирането и преразказването на каквато и да е част от текста без да се упомене автора или без изричното писмено разрешение на автора е абсолютно забранено и наказуемо от закона. За да получите разрешение, моля свържете се с мен. 

Всяко неразрешено използване представлява нарушение.

Кратък преглед на "Тълкуване на сънищата" на Зигмунд Фройд - Част 3

От детските сънища към цензурата

  Детски сънища

За да докаже теорията си Фройд анализира детските сънища, където процесите познати ни при възрастните тепърва се формират. Според него изопачаването започва много рано – между 5 и 8 годишна възраст, което дава възможност от ранните детски сънища (преди започване на изопачаването) с лекота да се правят изводи, които са решаващи и общовалидни. Авторът ни показва, че при тях не е нужен анализ, нито техника. Те винаги са свързани с преживявания от предния ден, които се довършват в съня.

Пример, който дава за това е свързан с момиче на 5 години, което за пръв се вози с близките с в лодка в езеро. На слизане то отказва да слезе да слезе от лодката и плаче дълго след това. Оказва се, че разходката му се е видяла много кратка. На другата сутрин детето споделя – тази нощ сънувах, че плувам по езерото. Навярно може да се допусне, че този път разходката в съня е продължила толкова дълго, колкото детето е искало. С други думи детето е намерило начин да осъществи това желание, което на яве му е било отказано. 

Още в книгата си "Тълкуване на сънищата"Фройд, показва, че началото на съня или по-скоро това от, което се развива съня са дневни остатъци. Такива преживявания от деня, които по един или друг начин са успели да се свържат със значими за нас събития. Именно това той илюстрира и с анализата на детски сънища, където се вижда, че сънят на децата е свързан с преживявания от предния ден, които са им направили силно впечатление. 

Извод, който може да се направи от детските сънища е че те са реакция на нещо, което е оставило у детето съжаление, копнеж или незадоволено желание, тоест сънят сам по себе си осъществява желанието. Незадоволените желания могат да се разглеждат като психични дразнители, които пречат на спането. Един вид осъществяването на желания в съня подпомага самото спане, отстранявайки психичния дразнител, така както се случва и със соматичните. Сънят също така изобразява реализацията на желанието като халюцинаторно преживяване. Следователно и при детските сънища се запазва тази разлика между латентния и явния сън – превръщането на мислите в преживяване. Сънят винаги се подбужда от желание, като неговата цел е да го преживее, отстрани, премахне или ликвидира и да може спането да продължи спокойно. Това ни кара да си дадем ясна сметка, че сънят е "пълноправен психичен акт", а не безсмислени образувания.

Някои поговорки също показват, че функцията на съня е да сбъдва желания: „Гладна кокошка просо сънува“, „Свиня сънува жълъди, гъска – царевица“. Дори някои изрази в езика също ни навеждат на тази мисъл: „ не съм си го представял и в най-смелите си сънища“, „не съм и сънувал това“, „прекрасно, като в сън“. Двете основни характеристики на съня са осъществяването на желания и халюцинаторно преживяване. В крайна сметка можем да кажем, че целта на съня е да предпази спящия от дразнителя, който го подтиква към събуждане и действия.

Фройд използва детските сънища, за да покаже че не винаги в психичния апарат е съществувал механизма за изопачаване. В тях ясно се вижда, че съня реализира желаниято в чистия му вид, Т.е изопачаването не спада към същината на съня, то не винаги е било част от него. В по-късна възраст на пътя на тълкуването се изпречва изопачаването. 

Цензура

Както вече стана ясно сънищата служат, за да отстранят психичните или физиологичните дразнители, посредством халюцинаторно удовлетворение, така че спането да може да продължи спокойно. Или по-просто казано, сънищата служат, за да осъществяват нашите желания. 

За да ни разкрие механизма на цензурата, Фройд избира сън на „уважавана и образована възрастна дама“ (Фройд, Лекции за въведение в психоанализата, 2013), който няма да изложа тук, тъй като е твърде дълъг, но с цел продължение на изложението, ще кажа че става въпрос за сън, в който жената отива във военно поделение с предложение за „определени услуги“, като на мястото в съновидението, където описва тези услуги има само мърморене, т.е те не се чуват ясно. Именно това мърморене или мястото, където трябва да дойде признанието за желанията на жената, такива каквито са, са станали жертва на цензурата. В този случай, проявата на цензурата е директно и неприкрито, т.е няма нужда да се търси къде, но в повечето случаи нейните ефекти се наблюдават като смекчаване, наподобяване, загатване.

На много места в теорията си за тълкуване на сънища Фройд се позовава на следния сън - млада, но от отдавна омъжена жена сънува:

„На театър е с мъжа си. Партерът е на половина празен. Мъжът и разказва, че Елиза Л. и годеникът и също са искали да дойдат, но им предложили лоши места, три билета за 1 флорин и 50 крони. Те, разбира се, не можели да ги приемат. Тя отвръща, че това не е беда.“

В тази точка, сънят е използван за онагледяване ефектите на цензурата. Според Фройд една от основните линии на този сън е идеята на жената „беше глупаво да се омъжа толкова рано“ – „глупаво беше да купя толкова рано билетите“. Давам си сметка, че в това изложение - кратко - звучи като произволно налучкване, но е важно да се знае, че Фройд прави предположенията си само, когато има сигурни опори за това. В този случай, той показва механизма на изместването на съня. Което означава, че значима мисъл е заменена от друга, нямаща такова значение за психичния апарат. Прегрупирането и изменянето на елементите се обединяват под общото име изместване. 

Друг ефект, който е следствие от цензурата е съпротивата, тя е от изключителна важно и за психотерапевтичното лечение на психоанализата като цяло.

„Съпротивата срещу тълкуването е обективиране на съновната цензура“ (Фройд, Лекции за въведение в психоанализата, 2013). Съпротивата може да се види, в нежеланието на сънувалия да прави асоциации по отношение на съня. Той може да сподели, че това е глупаво, няма връзка с проблемите му или просто нищо не му хрумва. Това иде да покаже, че дори в будно състояние цензурата продължава да работи над съня, вероятно дори с по-голяма сила. 

Разбира се има случаи в които съня не изпълнява желание и това е, когато изпълняват остри потребности на тялото. Тогава сънят няма нужда от цензура и изопачаване, защото те могат да бъдат изпълнение от Аз-а. Така се случва, когато много ни се ходи до тоалетна по-малка нужда. Никак не рядко хората сънуват, как отиват в тоалетната и това ги събужда.

Може би някой, ще се зачуди защо цензурата е толкова важна. Цензурата освобождава Аз-ът от етични окови и така се осъществяват всички желания, които според автора са предимно инцесни. Има разбира се и желания за смърт и отмъщение на най-близките, теми които в будно състояние не достигат до съзнанието ни. Формирайки се под натиска на реалността Азът  е системно принуждаван да се съобразява с нея. Така идващите желания, несъзнавани, той бива принуден да маскира, за да може да удовлетвори нашите желания съобразно моралните принципи. "Притиснат в ъгъла" той използва цензурата, така че до съзнанието не достига исктинското желание, а само "разбъркана супа" от представи, които сякаш са незначителни и несвързани. Често изглеждат безсмислени или маловажни. Изопачаването е толкова по-силно, колкото по-силно и грозно е цензурираното желание, а също така и колкото по-силни са изискванията на цензурата към този момент.

В края на тази тема, трябва все пак да е ясно, че изопачаването на съня е резултат от цензура, като следствие от одобрявани тенденции на Аза, срещу неприемливи желания. 

katte

Използвана литература:

1. Фройд, З. (1993). Тълкуване на сънищата. София: Евразия.

2. Фройд, З. (2013). Лекции за въведение в психоанализата. ИК "Колибри".

Този текст е защитен от действащите български и международни закони за авторско право. Изключителните права са собственост на Катерина Казашка.

Съдържание на текста e изключителна собственост на Катерина Казашка, освен в частите, където изрично е посочен друг автор или източник.

Публикуването, копирането и преразказването на каквато и да е част от текста без да се упомене автора или без изричното писмено разрешение на автора е абсолютно забранено и наказуемо от закона. За да получите разрешение, моля свържете се с мен. 

Всяко неразрешено използване представлява нарушение.

Кратък преглед на "Тълкуване на сънищата" на Зигмунд Фройд - Част 2

Явно съдържание и латентни мисли в съня

„Схващането за съновния елемент се свежда до това, че той не е съществен, а замества нещо друго, неизвестно на сънувалия го.“ (Фройд, Лекции за въведение в психоанализата, 2013)

Целта на техниката на свободните асоциации е да предизвика заместители на елементите на съня, чрез които да се отгатне неизвестното – несъзнавано.  Според Фройд сънят е изопачен заместител на нещо несъзнавано, което е успяло да достигне съзнанието по време на спането. Задачата на тълкуването е да открие какво точно е несъзнаваното желание, предизвикало съня. Той въвежда три важни правила при тълкувано:

1. Да не се обръща внимание на това, което сънят привидно говори. (това е така поради така наречената "работа на съня", чиято основна цел е да "замаскира" несъзнаваното желание, както ще видим по-късно);

2. Работата по тълкуването да се сведе до свободни асоциации на всеки елемент от съня без в тях да се търси нищо подходящо или смислено, от гледна точка на съзнанието;

3. Да се изчака докато скритото съдържание се покаже от само себе си. (тълкуването на съня не е предвидим процес, понякога може да е необходима повече от една сесия, за да се стигне до желанието. Друг път сънят, може да има все по-ясен смисъл с напредване на терапевтичната работа).

Така става съвсем ясно, че няма значение дали сънят е добре запомнен, точно разказан или изопачен. С други думи техниката за тълкуване, би следвало да работи основавайки се на това, което човек си спомня за съня. 

Както споменах по-рано много често при свободното асоцииране хрумванията на човека са съпроводени с мисли като: „не това не е така“, „това изглежда няма нищо общо“, „прекалено е нелепо“, „това е съвсем маловажно“. Дългогодишното анализиране на сънища от Фройд показва, че именно тези хрумвания са най-важните, а описаните мисли са "гласът" на цензурата, която се опитва да "отхвърли" съня и да го върне там от където той е произлязъл. Казано с други думи работата по тълкуване на сънищата изисква преодоляването на някаква съпротива. По време на тълкуването се оказва, че на пътя непрекъснато се появяват препятствия, пречещи да се достигне до несъзнаваното желание продуцирало съня. Въпреки всичко, понякога целта на тълкуването може да се постигне само от няколко хрумвания, а друг път това да отнеме много време.

Фройд въвежда два термина за това което сънят разказва от гледна точка на неговото съдържание:

1. Манифестирано или явно съдържание на съня – това, което сънувалия разказва.

2. Скрито или латентно съдържание на съня – това към, което се стреми тълкуването.

Съществуват четири типа взаимоотношения между двата типа съдържание на съня. Първият случай на отношение е когато явният елемент се съдържа в латентните мисли, но само като малка частица от тях. Примерът, който Фройд дава за това е следния: като дете една жена често сънувала, че Господ има на главата си островръха книжна шапка. По време на тълкуването жената казва, че когато е била малка са и казвали, че Господ е всезнаещ и всевиждащ. От друга страна, по време на вечеря са и слагали книжна шапка, защото непрекъснато гледала в чиниите на братята и сестрите си. За съчетанието в съня си жената сама казва, че той може да означава само, че и тя вижда и знае всичко като Господ.

Друг тип отношение е, когато явното е не толкова изопачаване на латентното, а по-скоро негово изображение, което се опира на сходство в звученето на думите. Този тип сънищата са подобни на вицовете, в които една дума приема друго значение от жаргонния език или така известната ни „игра на думи“. Това е така нареченото сгъстяване. Пример за това са сънищата, за които после разказваме "и нали това беше някакъв непознат за мен човек, но аз знаех, че е брат ми" или "беше особен образ, който в началото беше майка ми, после баща ми, а накрая се оказа баба ми". Фройд смята, че в описаните ситуации образите се преплитат поради някаква обща характеристика, която лицата (в случаят, тъй като това може да се случи с местоживеене и др.) имат.

Третият вид отношение е заместването на мисли и думи със зрителни образи. Това е един доста често използван метод от работата на съня както ще видим малко по-късно.

Четвъртият вид отношение е символното изобразяване, на което ще се спрем малко по-долу в текста отделно, разглеждайки някои символи от значение за тълкуването на сънища. 

Като обобщение на тази част можем да кажем, че работата по тълкуване на съня е, чрез метода на свободните асоциации, елементите на явното - разказано, съдържание на съня, да се свържат с несъзнателните желания, породили този сън. 

katte

Използвана литература:

1. Фройд, З. (1993). Тълкуване на сънищата. София: Евразия.

2. Фройд, З. (2013). Лекции за въведение в психоанализата. ИК "Колибри".

Този текст е защитен от действащите български и международни закони за авторско право. Изключителните права са собственост на Катерина Казашка.

Съдържание на текста e изключителна собственост на Катерина Казашка, освен в частите, където изрично е посочен друг автор или източник.

Публикуването, копирането и преразказването на каквато и да е част от текста без да се упомене автора или без изричното писмено разрешение на автора е абсолютно забранено и наказуемо от закона. За да получите разрешение, моля свържете се с мен. 

Всяко неразрешено използване представлява нарушение.

Кратък преглед на "Тълкуване на сънищата" на Зигмунд Фройд - Част 1

В няколко от следващите публикации ще представя кратко резюме на теорията за тълкуване на сънищата на Зигмунд Фройд в един относително достъпен вид. 

„Тълкуване на сънищата“ е първият и смятан за един от най-значимите трудове на Зигмунд Фройд, като според него именно издаването на тази книга, слага началото на психоаналитичната школа. Преди да опише собственото си разбиране, виждане и открития за сънищата, Форйд прави обстоен преглед на разбиранията за смисъла на сънищата по негово време, както и поглед назад във времето. В следващата част той описва теорията си, позовавайки се на анализ на личните си сънища и на такива, разказани му от негови пациенти. Именно в тази книга, Фройд за пръв път говори за несъзнавано, изместване, цензура, свободни асоциации и други елементи, върху  които и до днес се опират множество терапевтични школи – ако не всички.

По-късно в „Лекции за въведение в психоанализата“ Фройд разкрива техниката на работа, като започва от грешките, минава през  тълкуването на сънищата и завършва с неврозите, твърдейки, че тази последователност е най-добра за разбирането на неврозите.

Сънят – биологично обусловен или душевна дейност

Едно от първите неща върху, които акцентира автора, е това дали сънищата са предимно следствие от телесен дразнител или единствено душевна дейност. Голяма част от учените по негово време са вярвали, че сънищата са резултат от телесни дразнители възникващи по време на спане (физиологичните нужди, будилници, шумове и др). 

Според Фройд целта на спането от биологична гледна точка е почивката на организма, а психологическия аспект на спането е прекъсването на интереса към света.  Фройд смята, че дори езикът доказва тази идея и тук, както и за тълкуването на сънищата и тяхното разбиране, той се спира върху естествено възникналите в разговорния език фрази. Пример за прекъсване на интереса към света е: „остави ме на спокойствие, защото искам да спя“, това, според автора показва, че хората имат желание да се откъснат от света и да заспят – да си починат. Тъй като сънят е необходим от биологична гледна точка, а психоаналитично казано първо е бил прекъснат интереса към света е вероятно да се допусне, че основата работа на съня ще е да бъде опазено спането.  Казано с други думи, съня е реакция на психиката към физиологичните и психичните процеси, с цел продължаване на спането.

Това, че сънищата биват преписани предимно на душевния живот, а на не на външната стимулация, се вижда лесно от твърде голямата разлика в съновиденията при един и същи външен дразнител, които са изложени в „Тълкуване на сънищата“. Един от примерите, на които се спира автора са три съня разказани от Хилдебрант (Hildebrandt, 1875) чиито край винаги е свързан със звъна на будилник. Няма да спирам подробно на описанието на сънищата, но важния елемент е именно, че всички са прекъснати от звъна на будилник. Както отбелязва Фройд, ако съня следваше само телесни дразнители, би следвало всеки път, будилникът да бъде представен от едно и също нещо в съня. В описаните сънища репрезентацията на будилника е различна, тоест по-скоро звъна на будилника се вписва във вече протичащия сън. Или както самия Фройд казва „Сънят не разпознава будилника, той изобщо не се появява в него, - а замества звъна му с друг. Сънят тълкува дразненето, което прекъсва спането, но го тълкува всеки път по различен начин.“ (Фройд, Лекции за въведение в психоанализата, 2013). Фройд иска да покаже, че причината за съня е отвъд физичния дразнител, тъй като той се появява след като вече сънят е започнал. Дразнителят, будилник в този случай, се появява там намествайки се във вече функциониращия сън.

В настоящия текст няма да се спирам на работата на съня като телесен дразнител, нещо доказано във времето. По-важно от психоаналитична гледна точка е да стане ясно, че целта на съня е да продължи спането, т.е да се справи с дразнителя независимо дали той е психичен или биологичен, така че сънуващия да не се събуди.

Първото, за което ще говорим е техниката за тълкуване.

Техники на тълкуване

За да има смисъл тълкуването на сън трябва да приемем, че сънищата са резултат от психичните дразнители. Разбира се ние вече знаем, че дори когато нещо възниква като част от телесен дразнител, то просто се вмъква от психиката във вече създадения сън.

В случай, че имаме колебания дали сънувалият си спомня сънят или не, приемаме че това, което ни разказва е абсолютно достатъчно и не се интересуваме дали е забравил или променил нещо. Това е така, защото важното е това, което е останало като спомен и то е материалът, с който се работи независимо дали изглежда логично, свързано и смислено. Ако в съня е добавен елемент, това също е показателно за смисъла на съня.

За да бъде разтълкуван един сън, е необходимо да се приложи така наречената техника на свободните асоциации (обяснена е в края на текста). Това се обяснява с факта, че според Фройд значението на съня е известно на сънувалия го независимо, че той не го знае или не може да си го спомни. Техниката на свободните асоциации позволява, психоаналитикът заедно с пациентът да върви по пътища, оформени от психичния живот на пациента, чиито указателни табели са елементите от съня. Крайната точка на тези пътища и следователно на тълкуването е разкриване на смисъла на съня, т.е кой е психичния дразнител, който смущава спането.

Първоначално тълкуването започва с въпроси насочени към смисъла на съня според сънувалия го, какъв би могъл да е произхода на съновидението, какви интереси засяга и др. Важно е да се отбележи, че в случай на поява на обяснение е задължително да се приеме първото дадено обяснение, колкото и несвързано да звучи то.  Според автора тази техника не е много добра - разглеждането на съня като цяло. Той смята, че съновидението е съставено от отделни значими елементи. Затова е по-добре да бъде разглеждан по този начин, а чак на края да се направи обобщение, ако такова е възможно. По-късно ще стане ясно, че сънищата като цяло може да са резултат от няколко различни, но свързани по между си латентни мисли. Поради, което ако има възпроизвеждане на свободни асоциации и сънят се разглежда цял, не е лесно да се определи към кой елемент точно са насочени асоциациите.

Ако по време на тълкуването, сънувалия твърди , че няма никакви идеи трябва да се настоява и да бъде уверяван, че все пак нещо трябва да му хрумне. Техниката на тълкуването е свързана с това, че анализиращия трябва да настоява докато в един момент на анализираният му дойде някаква идея. Обикновено първите идеи са свързани с това, какво е продуцирало този сън. Според Фройд най-често това е събитие или случка от предходния ден, която е направила силно впечатление на сънуващия. Може да бъде спомен от нещо, което се е случило в минал етап от живота. Всичко това, може да накара човек да се върне назад във времето до момент, който е много отдалечен от настоящата ситуация.

На кратко - техниката за тълкуване на сънищата е чрез анализа да се достигне до първопричината за възникване на съня. Според Фройд сънищата представят конфликти (психични дразнители) от несъзнаваното, по един приемлив начин. Именно това, дава възможност на човек да продължи със спането си, тъй като ако конфликтът се разгърне в реалния си мащаб по време на спането, човекът би се събудил, което ще прекъсне почивката на организма. 

Тълкуване на сънищата се използва в психоанализата, защото се смята, че сънищата възникващи по време на психоаналитични процес и тяхното тълкуване ще осветли работата на психоаналитика с пациента, т.е ще подпомогне тяхната работа за разрешаване на поставените от клиента проблеми.

Със следващите публикации ще опиша отделните елементи на съня и тяхното разбиране.

Свободни асоциации

Това представлява техника, при която пациентът свободно започва да говори по зададен компонент, като е насърчаван да казва всичко, което му дойде на ум. Важно е да се каже, че трябва да бъдат споделяни дори  нещата, които звучат глупаво, несвързани с темата или „срамни“. Човек може да си мисли, че  свободното асоцииране е случайно, но според Фройд то винаги е строго детерминирано от важни вътрешни нагласи.

Авторът ни казва, че ефектът на свободното асоцииране е доказан от школата на Вунт чрез така наречения асоциативен експеримент, в който се използват думи дразнители и се изследва реакцията. При сънищата тази думата дразнител е заменена от нещо, което също произхожда от душевния живот – сънят.

katte

Използвана литература:

1. Фройд, З. (1993). Тълкуване на сънищата. София: Евразия.

2. Фройд, З. (2013). Лекции за въведение в психоанализата. ИК "Колибри".

Този текст е защитен от действащите български и международни закони за авторско право. Изключителните права са собственост на Катерина Казашка.

Съдържание на текста e изключителна собственост на Катерина Казашка, освен в частите, където изрично е посочен друг автор или източник.

Публикуването, копирането и преразказването на каквато и да е част от текста без да се упомене автора или без изричното писмено разрешение на автора е абсолютно забранено и наказуемо от закона. За да получите разрешение, моля свържете се с мен. 

Всяко неразрешено използване представлява нарушение.

1

На баба ми Йовка

Смисъл – „Логическо съдържание, значение на дума, израз, текст.“ или „Стойност, оправдание, основание; цел, изгода.“. Това е тълкованието на думата смисъл.

Пътувам във влака. С любимия човек седим в края на последния вагон и наблюдаваме как релсите с бясна скорост, метър след метър изчезват зад нас. На това ме научи баща ми, когато бях около шест годишна и си бях наранила гърлото, така че дълго време плюех кръв. Налагаше се да пътуваме за Сливен, родния град на баба ми, и в моето страдание, той ми показа как релсите се вият зад влака. Сега ситуацията е по-различна. На тридесет и две се връщам със семейството си, след като придружихме баба ми за последно. Разказвам за онзи ден, когато пътувахме, а спомените свързани с нея препускат дори по-бързо през ума ми. Картини и образи се надбягват без дори да имат ясна посока или цел. Мисля си, каква метафора са влака и релсите за живота. Говорим си. И в живота е така – пътуваш във влака на собственото си тяло, спираш на места, чакаш да премината други влакове. Понякога линиите се пресичат, а друг път вървят дълго време успоредно. Минаваш тунели и възвишения. Понякога е тъмно, а друг път слънцето изгаря очите ти. Релсите се нижат зад гърба ти и дават по-общ образ на картината, която е била тогава, докато си минавал от там. Само машиниста вижда какво има, а всички останали се наслаждават или уморяват, или дори страдат от пътуването.

И живота е като пътуване. Отиваш някъде, преживяваш нещо и когато то свърши си даваш сметка какво е било. Често хората с явно неразбиране или страх си мислят, че обиколката на поредния град ще продължи цяла вечност. И тогава най-неочаквано се качваш на влака и тръгваш отново по пътя. Думите на майка ми кънтят в главата ми „мислех, че ще продължи вечно“. Смъртта е трудна тема. Всички знаем, че зад една гара,завой или мост, тя неминуемо ни очаква. Тя е нашия последен посрещач, мястото където ще останем за винаги. Когато обаче се сблъскваме с нея, сякаш изведнъж завесата се вдига и се сблъскваме с друг свят. Онзи свят, където малките драми и различия би трябвало да загубят своя смисъл. Още си спомням от кончината на баща ми думите на попа, според които в крайна сметка и богат и беден, и учен и неук в пръст ще се превърнат. Няма да говоря сега за добро и лошо, но в такъв един момент си задавам въпросът „кое е наистина лошо в обичайния човешки живот.“. Да лъжеш, да говориш или да си предател. Ние всички имаме своите добри и не до там добри страни. Но искрено вярвам, че в душата си хората са добри. Живота и идеята, че сме безсмъртни, която сякаш витае като защитен ореол около нас, ни кара да се сърдим, мислим и обиждаме за неща, на които всички ние сме способни. Какво е грешка и какво е да си прав? Кое е важно?

Дните минават, а спомените свързани с баба ми създават сякаш паралелна реалност от отминало време. Но там не е само тя. Там сме всички ние – нейните деца, внуци и правнуци. Нашите приятели и учители. Всички онези влакове и релси, които сме срещали и губили във време, в което и тя беше тук. Трудно е да разграничиш дали страданието е за човека или за времето прекарано с него, или дори само за едно отминало време. Човешкото съзнание има способността да забравя лошото и да мисли отминалите времена, за добри времена. И слава Богу. Защото в противен случай, цялото пътуване щеше да се превърне в ужасно преживяване от мръсните тоалетни, скърцащи вагони и мрънкащи хора.

Сега си давам сметка, че сбогуването с един човек – една вселена, е сбогуване с възможността, „доброто старо време“ да се завърне. Разбира се, всеки си дава сметка, че това време е отдавна загубено, поради това, че влакът му преди много време е отпътувал от тази спирка. Но това е като да си тръгнеш от Рим. Самолета отлита, но едва когато загубиш града от погледа си, разбираш че ваканцията е вече приключила. Отишла си е възможността, да кажеш сбогом и прощавай.

Всяка смърт е свързана с въпроси за смисълът. Кой е той, какво е и на къде ме води. За мен речника казва: или намери собствена логика в живота или пък собствена цел, изгода и дори оправдание. Живота има повече от един смисъл, ако това е твоето решение. Детето ми заспива! Чувала съм, че да имаш дете е смисълът на живота, но колкото и значимо да е това преживяване, аз не мисля, че то е единственото, което осмисля моя живот. Разбира се, отсъствието на дете, може да обезсмисли живота. Да продължиш себе си и любимия човек, безспорно е едно от най-значимите постижения и то може да бъде една част от твоя смисъл, ако ти вложиш това в него. Но смисъл е нещо, което сам определяш като такова.  Бог, такъв какъвто го има или го няма, или вселената и космоса, та дори и доброто стечение на физичните обстоятелства, са дали на живота особена власт. Властта на свободната воля, на всеки вид и индивид. Свободната воля да избереш, кое е правилно, кое е грешно и сам да се наказваш за него, дори тогава когато мислиш, че някой друг те е наказал. Същата тази свободна воля, ти дава възможност да избереш кой е твоя смисъл, коя е твоята крайна гара. На къде пътува влакът ти, от къде ще мине. Понякога може да искаш да идеш твърде далеч, но да нямаш толкова гориво. Или твоя влак да е просто с по-кратко пътуване. Само машиниста вижда, кое е отпред, какво има и колко може. Дали целта ще бъде постигната зависи от всички други линии, с които ще се срещнеш. Понякога се оказва, че до мястото до което пътуваш няма релса, по която да мине твоя влак. Това обаче, не обезсмисля пътуването. Защото по време на него сме видели, всички онези природни картини, тунели и възвишения. Може би сме се запознали с някой във влака или сме слушали хубава музика. И тогава дори това, може да се окаже повече от онзи смисъл, който ти се е искало да постигнеш. Склонни сме да съдим другите, за това кои са и на къде отиват. Но ако те в сърцето си са избра ли посоката, това е достойно за уважение. Такова уважение изпитвам сега, към пътя избран от моята баба. Защото тя показва, какво е да следваш с достойнство собствената си посока.

Времето тече. Решаваме да се върнем в купето,където ни чака малката ни дъщеря и нейната баба, моята майка. Три поколения жени, пътуваха за да придружат четвъртата в последния й път. Бързам да допиша, преди да отпътувам от тази гара. Спомените още се въртят в  главата ми. Нижат се един след друг, също както сълзите ми падат една след друга. Влакът отпътува, а сега релсата пред него и зад него изглежда безкрайна отново. Минутите текат и завесата на живота се спуска отново пред очите ми, за да може да заживея макар за малко, отново безкрайния си живот. До следващият път.

Не знам дали има нещо от другата страна, има ли друг живот. Но безспорно вярвам, че всеки от нас живее още много животи в сърцата на най-близките си.

Сбогом бабо!

Катерина

Този текст е защитен от действащите български и международни закони за авторско право. Изключителните права са собственост на Катерина Казашка.

Съдържание на текста e изключителна собственост на Катерина Казашка, освен в частите, където изрично е посочен друг автор или източник.

Публикуването, копирането и преразказването на каквато и да е част от текста без да се упомене автора или без изричното писмено разрешение на автора е абсолютно забранено и наказуемо от закона. За да получите разрешение, моля свържете се с мен. 

Всяко неразрешено използване представлява нарушение.

Срещите

В живота си имах хиляди срещи, а помня едва няколко. И ако някой си мисли, че това са срещи с уговорен ден и час, то този някой няма никаква представа, какво е да срещнеш.

Това е онзи съкровен момент, когато за пръв път виждаш някой. Не че преди това не си го съзирал сред другите, напротив, но среща е момента, в който го виждаш. Виждаш очите му, виждаш присъствието му и цялото ти същество изведнъж подскача. Сякаш това е нещо, за което до сега си се взирал, но едва сега го виждаш, а очите са те заобляли от тръсне. В този момент  усещаш облекчението, от това, че си открил утеха за своята нужда да не бъдеш сам.

Да срещнеш не е като да познаваш, да разбираш, не е като да харесваш. Срещата между двама е тогава, когато и двамата с цялото си същество разбират, че един друг са се търсили сред мъглата от хора. Сред всички други близки и далечни, аз търсех теб и ти мен. Дали се познаваме и дали ще се познаваме, не е от съществено значение, защото в срещите които помним, важен е момента. Този момент сегашния.

В един миг сякаш света се завърта и цялата болка от миналото си отива и някак в мрака или светлината сте само ти и човека. Без минало, без бъдеще, без планове и карти. Оставате сами, а всичко друго си отива. И в тези срещи с тези хора потъва цялото ти същество, без страх да се загуби, без страх от самота. Отдадени на себе си поемате без път, време и посока. Вървите успоредно с допрени души.

Такива срещни човек не може да има много. Една ли, две ли или няколко. Но те са тези, които ти показват колко от житейския си път си изминал. Тези срещи говорят за това колко си готов да бъдеш себе си, защото там където има разпознаване, не може да има нищо скрито. А от укриването на истина се поражда неразбирането. И именно това е спирка по пътя, която ни показва колко още имаме да учим да бъдем честни, да се приемаме, да се обичаме – себе си. Защото ако не се приемаме и не обичаме себе си, тези срещи не могат да се състоят.

Но най-важното, което идва с тях е съзнанието за това колко сме се справили със страховете си. Страхове свързани със изоставяне, с обиди, предизвикани от разкрити чувства. С присмех за това, че си показал същността си толкова явно. Или от реални изоставяния.

Да можеш да срещнеш означава, да можеш да се разкриеш. Да можеш да обичаш е да можеш да се отдадеш. И всичко това с ясното съзнание, че нищо в света не е безкрайно, че всяко начало ще бъде последвано от край.

Някои от тези срещи, траят само няколко минути.

katte

Този текст е защитен от действащите български и международни закони за авторско право. Изключителните права са собственост на Катерина Казашка.

Съдържание на текста e изключителна собственост на Катерина Казашка, освен в частите, където изрично е посочен друг автор или източник.

Публикуването, копирането и преразказването на каквато и да е част от текста без да се упомене автора или без изричното писмено разрешение на автора е абсолютно забранено и наказуемо от закона. За да получите разрешение, моля свържете се с мен. 

Всяко неразрешено използване представлява нарушение.

Кратък преглед на сходство и разлики в теориите на Зигмунд Фройд, Карл Юнг и Ерик Ериксън.

Всеки човек пожелал да повиши качеството си на живот що се касае до чувството за щастие, рано или късно достига до въпросите свързани със зараждането и развитието на личността. Не малко учени през вековете на писмената история, а вероятно и преди това са отдали част от живота си изследвайки психиката. В този текст ще се спра на трима учени, които са взаимосвързани и имат голям принос в теориите за личностното развитие през последните 100 години, а именно Зигмунд Фройд, Карл Юнг и Ерик Ериксън.

З. Фройд е считан за баща на психоанализата, нещо което той първоначално приписва на Йозеф Бройер, но по-късно отрича в „Изкуството на Психоанализата”. Медицинското му образование и влиянието на Ернест Брюке в ранните му години, фокусирали труда му върху опитите да свърже всички характеристики на личността с неврологията (Джордж Буре, 2011). Опитите му остават безуспешни, но вероятно именно този интерес развива неговата теория, в чиято основа той приема, че всички хора се раждат с два изконни нагона – за самосъхранение и възпроизводство (Сиймън К., Кендрик, 1994 (Freud, 1933)). Тази начална конструкция на личността, Фройд нарича То. Съдържанието на То е всичко, което се пренася заедно с раждането, това е най-старата част на психичния апарат, най-голямата и остава най-важна през целия живот, като тя се изследва основно в психоанализата (Фройд, 1994). Нагоните, които произтичат от То, водят до желанието на индивида нуждите му да бъдат задоволявани на момента, което в продължението на живота не винаги е възможно. Един пример за това е нуждата от изхождане, едно дете преди да навърши приблизително две години се изхожда в момента, в който пожелае, но това е социално не желателно и невъзможно при зрял човек. Поради тази причина, за посредничеството с външния свят и нормите налагани от обществото от ТО се развива една друга структура на съзнанието наречена АЗ (в някои източници ЕГО). Азът е тази част от съзнанието, която ни прави адаптивни и се грижи да задоволи желанията на ТО, но по социално желателен начин.

В следствие на дългият период на детството и влиянието на родителите върху индивида в Азът се сформира и последната част на съзнанието, в която родителското влияние продължава да съществува независимо дали те са там или не. Тази част се нарича Свърх-Аз (Суперего), което представлява „интернализирана репрезентация на ценностната система на родителите” (Сиймън К., Кендрик, 1994 – стр. 438).

Начина, по който Юнг описва личността се различава от този на Фрод. Според него най-външния пласт на личността е „персоната”. Това е социалната роля, която човек играе в живота си – това което представляваме в очите на другите. Под персоната седи „Сянката на човека” или един вид нещата, които не харесваме и биват подтиснати.

Следващата много важна точка от теорията за личността на Фройд е Либидото, дума която той използва за нагонът свързан с желанието за възпроизводство. Ерик Ериксън приема този термин и той участва в конструкцията на неговата теория (Никола Атанасов, 2002), която ще разгледам малко по-долу. Карл Юнг, който в началото на житейския си път е последовател на Фройд, по-късно изгражда собствена теория, част от която все пак е теорията на психоанализата. За разлика от Фройд обаче, зад термина Либидо, Юнг поставя жизнената енергия като цяло, или както Шопенхауер я нарича – волята за живот (Йозеф Ратнер, 2005).

Фройд, а по-късно и Ериксън разделят развитието на сексуалната функция (либидото) на няколко основни етапа. В първият случай това са пет етапа – орален, анален, фалически, латентен и генитален. Фройд ги разделя на база на основните функции по време на възрастовото развитие. Оралният етап е свързан с всяко удоволствие свързано с устата – храненето от гърдата на майката и желанията на детето да поставя всичко в устата си. Този етап завършва с началото на следващият (около две годишна възраст) – анален – свързан с приучаването към хигиенни навици. Той бива последван от Фалическия етап, при който детето открива половите си органи и започва да прави разлика между половете. Фройд смята, че този етап е твърде подобен „на крайната форма на сексуалния живот ”. Тук започва индивидуалното развитие на всеки пол, през Едиповия комплекс, с който може да се запознаете в мита за Едип Цар. Следва латентен период, през който вниманието се насочва към интелектуално развитие, след което по време на пубертета с увеличаването хормоните, се навлиза в последната фаза от развитието, а именно гениталния етап.

След краткия преглед на теорията на Фройд и като се вземе предвид медицинското му образувание и времето, в което е живял не е трудно да се разбере, защо според него всички психични дисфункции се базират на сексуални такива в ранното детство, нещо с което Карл Юнг не е съгласен и това разделя ученик и учител. В основата на теорията на Карл Юнг освен нагона за прехрана и сексуалния нагон седят и първични душевни и духовни потребности. Още нещо с което Юнг не е съгласен е идеята за Едиповия комплекс, според която всеки индивид пожелава родителя от противоположния пол. Това което, според Юнг убягва на Форйд, е факта че детето, а по-късно и хората, не иска да се откаже не от своята майка, а от своето удобство.

В теорията си Юнг използва либидото, като на вън или на вътре насочено, спрямо това разглежда два основни типа личности – екстроверти и интроверти. Като според него това какъв е човек се повлиява и от неговите родители, но основно нагласата е вродена в самото дете (Юнг, 1993).

Ерик Ериксън приема теорията на Фройд за либидото, но за разлика от него той разделя развитието на личността на осем етапа, т.е човекът продължава да се променя през целия си живот. Ериксън запазва основните етапи на Фройд, но ги доразвива и не поставя в основата на човешкото развитие сексуалния нагон. Неговата теория ни води от детството към израстването, през следните етапи: орална сензорна фаза, мускулна фаза, двигателно-генитално развитие, латентна възраст, пубертет и юношество, ранна зрелост, зрелост и старост (Йозеф Ратнер, 2005). През всеки етап на развитието си детето, а после възрастния преминава през криза, с която е необходимо да се справи, за да премине на следващия етап. Успехите или неуспехите се натрупват в следващите етапи. За пример може да послужи първия етап от развитието, а именно орално сензорната фаза. Тя е свързана с кризата доверие-недоверие. Ериксън подчертава, че справянето с този етап означава индивида да изпитва доверие към заобикалящата го среда, но в него да остане и капка на недоверие. Успешното заучаване за баланс доверие – недоверие води до важната способност в живота, която ни кара да се справяме с провалени връзки, загуба на работа и др.

Следващата точка, на която бих искала да се спра е разделянето на съзнанието на съзнавано и несъзнавано. В теорията на Фройд съзнанието се разделя на три компонента, подобно на това на ТО, АЗ и СвърхАЗ, а именно съзнавано, предсъзнавано и несъзнавано, но е важно да се прави разлика между тези конструкти.

В съзнавана част е всичко, което знаем – мислите ни в момента, чувствата, фантазиите и спомени. Това е частта от съзнанието, която се свързва с Аз. Предсъзнаванта част е тази, в която стоят всичките ни спомени, неща за които не мислим в момента, но лесно можем да се сетим за тях, като тази част от съзнанието се свързва със свръхАЗ. Тези две части от общото съзнание според Форйд са най-малки. Основната част от съзнанието е несъзнаваното. Това е всичко, което не съзнаваме. Тук са всичките ни нагони, но освен тях според теорията на Фройд тук е изтласкано всичко, което не искаме да си спомним. От несъзнаваното произтичат всичките ни желания.

При Юнг съзнанието се разделя на Съзнавано, което би могло да се свърже с разгледаната малко по-горе Персона, лично несъзнавано – тук може да се причисли сянката на човека и всички онези неща, които можем с лекота да си спомним. Би могло да се постави паралел между личното несъзнавано на Юнг с несъзнаваното от теорията на Фройд, но този паралел не е съвсем адекватен, поради факта че Фройд залага там инстинктите, а Юнг – не. Има още една част на съзнанието, която Юнг нарича колективно несъзнавано. То е мястото, където се съхранява човешкото наследство, съдържащо опита на човечеството. Юнг защитава тази си теория с любовта от пръв поглед, дежа вю, както и разпознаването на символите. Съдържанието на колективното несъзнавано Юнг нарича Архетипи – сред основните са Анима, Анимус, архетипа на майката.

В заключение Фройд разглежда психиката като постоянна борба между нагоните (в частност сексуалния нагон) и социалната среда. Травмите, като следствие от неадекватно справяне с фазите на детско развитие или фиксиране в тях. За разлика от него Юнг предпочита идеята, че в човека има първично вродени архетипи и непрекъснат баланс между идеите за доброто и зло, правилно и неправилно, като освен нагоните мотив в живота на човека са вярванията и психологическото развитие. От своя страна Ериксън сякаш обединява двете теории, като през различните етапи на развитие фокуса пада, върху различни актуални теми. Развитието преминава през балансирането и усвояването на две противоположни способности, съответстващи на фазата на развитие на индивида.

Свързването на трите теории според мен подпомага разбирането на човешката психика, желания и движение. Не мога да се съглася с Фройд относно идеята му, че човешкия живот е повлиян само и единствено от сексуални мотиви, но основата която той поставя е повлияна от време в което е живял и разбира се от хората, с които е работил. От друга страна идеите на Юнг за персоната и сянката звучат логично. Интересно е идеята за баланса между крайностите: добро и лошо, черно и бяло. На идеята му за колективно несъзнавано съответства, моята вяра за преноса от човешките гени, но уклонът му към мистицизма не е особено научен макар и носещ своето очарование.

Теорията на Ерик Ериксън е сравнително нова за мен и това предизвиква особен интерес. Въпросът, който остава за мен е минава ли всеки през всички фази и ако не какво се случва с него. Разбира се това може да се дължи на недостатъчно задълбочените ми познания. 

katte

Използвана литература:

1.Сиймън К., Кендрик. (1994). Психология. НБУ
2.Никола Атанасов (2002). Теории за психичното развитие в психоанализата. Изд. ПРОФ. МАРИН ДАРИНОВ
3.Карл Густав Юнг (1993). Избрано. Книга втора. АВРАЗИЯ АБАГАР
4.Зигмунд Фройд (1994). Изкуството на психоанализата. ЕВРАЗИЯ
5.Йозеф Ратнер (2005). „Пзихоанализа”-класиците. КИБЕА
6.Уеб страница: Др. Джордж Буре Катедра по психология Университет на Шипенсбърг. Извлечено на 20 юни 2012, от http://moradabg.com/perscontents_bg.htm

Този текст е защитен от действащите български и международни закони за авторско право. Изключителните права са собственост на Катерина Казашка.

Съдържание на текста e изключителна собственост на Катерина Казашка, освен в частите, където изрично е посочен друг автор или източник.

Публикуването, копирането и преразказването на каквато и да е част от текста без да се упомене автора или без изричното писмено разрешение на автора е абсолютно забранено и наказуемо от закона. За да получите разрешение, моля свържете се с мен. 

Всяко неразрешено използване представлява нарушение.

1