Преди години, когато почина баща ми и живота ми бе дълбоко
объркан от несправянето с професионалната реализация и драмите в личния ми
живот, изпитах остра нужда някой да ме накара да повярвам, че в живота ми ще има
и по-светли дни. Имах нуждата някой да ме излъже, да знае какво искам да чуя,
да подведе сетивата ми, за да намеря сила да продължа напред. Избрах да ида на
врачка. За себе си имах ясното съзнание, че все пак реалността е далеч от това,
което ще чуя, но просто имах нужда да повярвам. Така и стана отидох, тя ми каза
неща, някои се случиха други не, но по-късния анализ ме заведе на няколко
тотално различни пътувания.
Първото което ще кажа сега е: моля ви хора, не врачки. Те не
решават проблемите, не променят живота, а дори и да има някой, който може да
надникне в бъдещето, той едва ли ще ви каже какво има там. Ако има някой, който
вижда бъдещето, той едва ли би бил така комерсиален.
Врачките и гадателите са едни добри, но необучени народни
психолози. Те знаят, че щом си там значи търсиш нещо. Инстинктивно усещат, че
хората в общи линии се интересуват от едни и същи неща, хората които отиват при
тях са отчаяни - те търсят вяра, надежда, любов. Искат да им се потвърди, че ще
оздравеят, че ще срещнат принца, ще забременеят, близките им няма да умрат, в
работата ще им потръгне или ще спечелят от тотото –този път вече наистина. Познавам
хора, които непрекъснато ходят при гадатели и всякакви други „народни лечители“
(пиша го в скоба, за да извадя всички онези, които се занимават с билки и опити
да разбират хората и да им дават подкрепа). Всички тези познати, ходят да им
гадаят година след година, докато първопричината за тяхното нещастие загнои в
съзнанието им и се превърне в ужаса на техния живот. Защото това, което в
крайна сметка получават е обещания за светло бъдеще от някой, който не може да
им го даде. Обещание за решение без действие. Наблюдавала съм хора, които
използват и цитират фрази, които биха осветлили техния проблем. Много често даже тези думи правят страха очеизбоден
за другите, но те изобщо не си дават сметка, че не достигат до тях и отиват
отново да видят какво ги чака в бъдещето.
Това, което търсим в същност е упора, нещо за което да се
хванем, за да продължим през трудните моменти или дори през целия ни труден
живот. Тази опора не може да бъде дадена от нито една врачка. Истинския стълб,
който може да задържи живота ни да не се сгромоляса върху нас, стълбът чийто
връх е изпълнен с посоките на нашия живот и възможностите му, се крие вътре в
нас самите. Това е място, където в тишината на болката и отчаянието намираме
сили да се опрем, да се изправим и да продължим на пред. Колкото и да не искам
да го кажа, никоя врачка не може да ви покаже този стълб, нито дори да го види
къде е.
За разлика от врачката, психологът е човек, който знае как да ви помогне да
стигнете до вашето тайно място. Той просто натиска копчето и светлината светва!
Не се заблуждавайте! Той само ви запалва лампата, а вие му казвате на къде да
сочи с нея, защото вашите пътища и посоки, са известни само на вас самите, как е
възможно някой друг да ги види? Как е възможно някой да чувства с вас, през вас?
Да види през вашите очи, та ако това е възможно значи всички ние сме едни роботи
лишени от индивидуалност. Това което се случва
в добрата психотерапия е, че със светлината на психолога-терапевт вие сами със
собствените си сили, намирате онова магично място изпълнено с карти,
направления и посоки от които да изберете как да продължите на пред. Защото как
да продължаваме е именно избор, а не предначертан път. И потеглянето по този
път е ваше решение и отговорност.
Като контраст на казано сега ще ви кажа какво се случва с
врачката. Тя има готови универсални решения, които имат всички хора. Това са
нещата, които ви дават възможност да чакате, без да имате активна позиция, без
да предприемете действие. Това е като в
детската градина „защото така ми казаха“. И така вие си тръгвате от там
очаквайки без действие да дойде събитието, което ще промени живота ви, а докато
чакате – живота просто си отминава.
Да живееш добре, значи да си отговорен за себе си. Да видиш
болката, да я пуснеш да те докосне и дори да те изгори и после, да се отърсиш и
да продължиш. Защото всеки добър психолог знае, че живота е низ от фази, моменти
и етапи, през които всеки преминава и колкото са еднакви те, толкова различни решения
имат. Но и всеки добър терапевт знае, че с преминаването през кризата един ден
ще дойде нова криза, защото просто така живеем ние хората. Защото живота е низ
от радости, болки и безразличия и как ще минем през него, зависи от самите нас.
Повече никога не отидох на врачка!
katte
Този текст е защитен от действащите български и международни закони за авторско право. Изключителните права са собственост на Катерина Казашка.
Съдържание на текста e изключителна собственост на Катерина Казашка, освен в частите, където изрично е посочен друг автор или източник.
Публикуването, копирането и преразказването на каквато и да е част от текста без да се упомене автора или без изричното писмено разрешение на автора е абсолютно забранено и наказуемо от закона. За да получите разрешение, моля свържете се с мен.
Всяко неразрешено използване представлява нарушение.
Леле.
ОтговорИзтриване