В няколко от
следващите публикации ще представя кратко резюме на теорията за тълкуване на
сънищата на Зигмунд Фройд в един относително достъпен вид.
„Тълкуване на сънищата“ е първият и смятан за един от
най-значимите трудове на Зигмунд Фройд, като според него именно издаването на
тази книга, слага началото на психоаналитичната школа. Преди да опише
собственото си разбиране, виждане и открития за сънищата, Форйд прави обстоен
преглед на разбиранията за смисъла на сънищата по негово време, както и поглед
назад във времето. В следващата част той описва теорията си, позовавайки се на
анализ на личните си сънища и на такива, разказани му от негови пациенти.
Именно в тази книга, Фройд за пръв път говори за несъзнавано, изместване,
цензура, свободни асоциации и други елементи, върху които и до днес се опират множество
терапевтични школи – ако не всички.
По-късно в „Лекции за въведение в психоанализата“ Фройд
разкрива техниката на работа, като започва от грешките, минава през тълкуването на сънищата и завършва с
неврозите, твърдейки, че тази последователност е най-добра за разбирането на
неврозите.
Сънят – биологично обусловен или душевна дейност
Едно от първите неща върху, които акцентира автора, е това
дали сънищата са предимно следствие от телесен дразнител или единствено душевна
дейност. Голяма част от учените по негово време са вярвали, че сънищата са
резултат от телесни дразнители възникващи по време на спане (физиологичните нужди, будилници, шумове и др).
Според Фройд целта на спането от биологична гледна точка е
почивката на организма, а психологическия аспект на спането е прекъсването на
интереса към света. Фройд смята, че дори
езикът доказва тази идея и тук, както и за тълкуването на сънищата и тяхното разбиране,
той се спира върху естествено възникналите в разговорния език фрази. Пример за
прекъсване на интереса към света е: „остави ме на спокойствие, защото искам да
спя“, това, според автора показва, че хората имат желание да се откъснат от
света и да заспят – да си починат. Тъй като сънят е необходим от биологична гледна точка, а психоаналитично казано
първо е бил прекъснат интереса към света е вероятно да се допусне, че основата
работа на съня ще е да бъде опазено спането. Казано с други думи, съня е реакция на
психиката към физиологичните и психичните процеси, с цел продължаване на
спането.
Това, че сънищата биват преписани предимно на душевния
живот, а на не на външната стимулация, се вижда лесно от твърде голямата
разлика в съновиденията при един и същи външен дразнител, които са изложени в „Тълкуване
на сънищата“. Един от примерите, на които се спира автора са три съня разказани
от Хилдебрант (Hildebrandt, 1875) чиито край винаги е свързан със звъна на будилник. Няма да спирам подробно на описанието на
сънищата, но важния елемент е именно, че всички са прекъснати от звъна на
будилник. Както отбелязва Фройд, ако съня следваше само телесни дразнители, би
следвало всеки път, будилникът да бъде представен от едно и също нещо в съня.
В описаните сънища репрезентацията на будилника е различна, тоест по-скоро
звъна на будилника се вписва във вече протичащия сън. Или както самия Фройд
казва „Сънят не разпознава будилника, той
изобщо не се появява в него, - а замества звъна му с друг. Сънят тълкува
дразненето, което прекъсва спането, но го тълкува всеки път по различен начин.“ (Фройд, Лекции
за въведение в психоанализата, 2013) . Фройд иска да покаже, че причината за
съня е отвъд физичния дразнител, тъй като той се появява след като вече сънят е
започнал. Дразнителят, будилник в този случай, се появява там намествайки се
във вече функциониращия сън.
В настоящия текст няма да се спирам на работата на съня като
телесен дразнител, нещо доказано във времето. По-важно от психоаналитична
гледна точка е да стане ясно, че целта на съня е да продължи спането, т.е да се
справи с дразнителя независимо
дали той е психичен или биологичен, така че сънуващия да не се събуди.
Първото, за което ще говорим е техниката за тълкуване.
Техники на тълкуване
За да има смисъл тълкуването на сън трябва да приемем, че
сънищата са резултат от психичните дразнители. Разбира се ние вече знаем, че
дори когато нещо възниква като част от телесен дразнител, то просто се вмъква
от психиката във вече създадения сън.
В случай, че имаме колебания дали сънувалият си спомня сънят
или не, приемаме че това, което ни разказва е абсолютно достатъчно и не се
интересуваме дали е забравил или променил нещо. Това е така, защото важното е
това, което е останало като спомен и то е материалът, с който се работи независимо
дали изглежда логично, свързано и смислено. Ако в съня е добавен елемент, това
също е показателно за смисъла на съня.
За да бъде разтълкуван един сън, е необходимо да се приложи
така наречената техника на свободните асоциации (обяснена е в края на текста).
Това се обяснява с факта, че според Фройд значението на съня е известно на
сънувалия го независимо, че той не го знае или не може да си го спомни.
Техниката на свободните асоциации позволява, психоаналитикът заедно с пациентът
да върви по пътища, оформени от психичния живот на пациента, чиито указателни
табели са елементите от съня. Крайната точка на тези пътища и следователно на
тълкуването е разкриване на смисъла на съня, т.е кой е психичния дразнител,
който смущава спането.
Първоначално тълкуването започва с въпроси насочени към
смисъла на съня според сънувалия го, какъв би могъл да е произхода на
съновидението, какви интереси засяга и др. Важно е да се отбележи, че в случай
на поява на обяснение е задължително да се приеме първото дадено обяснение,
колкото и несвързано да звучи то. Според
автора тази техника не е много добра - разглеждането на съня като цяло. Той смята, че съновидението е съставено от отделни значими елементи. Затова е по-добре да бъде разглеждан по този начин, а чак на края да се направи
обобщение, ако такова е възможно. По-късно ще стане ясно, че сънищата като цяло
може да са резултат от няколко различни, но свързани по между си латентни
мисли. Поради, което ако има възпроизвеждане на свободни асоциации и сънят се
разглежда цял, не е лесно да се определи към кой елемент точно са насочени
асоциациите.
Ако по време на тълкуването, сънувалия твърди , че няма
никакви идеи трябва да се настоява и да бъде уверяван, че все пак нещо трябва
да му хрумне. Техниката на тълкуването е свързана с това, че анализиращия
трябва да настоява докато в един момент на анализираният му дойде някаква идея.
Обикновено първите идеи са свързани с това, какво е продуцирало този сън.
Според Фройд най-често това е събитие или случка от предходния ден, която е
направила силно впечатление на сънуващия. Може да бъде спомен от нещо, което се
е случило в минал етап от живота. Всичко това, може да накара човек да се върне
назад във времето до момент, който е много отдалечен от настоящата ситуация.
На кратко - техниката за тълкуване на сънищата е чрез анализа
да се достигне до първопричината за възникване на съня. Според Фройд сънищата
представят конфликти (психични дразнители) от несъзнаваното, по един приемлив
начин. Именно това, дава възможност на човек да продължи със спането си, тъй
като ако конфликтът се разгърне в реалния си мащаб по време на спането, човекът
би се събудил, което ще прекъсне почивката на организма.
Тълкуване на сънищата се използва в психоанализата, защото се
смята, че сънищата възникващи по време на психоаналитични процес и тяхното
тълкуване ще осветли работата на психоаналитика с пациента, т.е ще подпомогне
тяхната работа за разрешаване на поставените от клиента проблеми.
Със следващите публикации ще опиша отделните елементи на съня и тяхното разбиране.
Свободни асоциации
Това представлява техника, при която пациентът свободно
започва да говори по зададен компонент, като е насърчаван да казва всичко,
което му дойде на ум. Важно е да се каже, че трябва да бъдат споделяни
дори нещата, които звучат глупаво, несвързани
с темата или „срамни“. Човек може да си мисли, че свободното асоцииране е случайно, но според Фройд то
винаги е строго детерминирано от важни вътрешни нагласи.
Авторът ни казва, че ефектът на свободното асоцииране е
доказан от школата на Вунт чрез така наречения асоциативен експеримент, в който
се използват думи дразнители и се изследва реакцията. При сънищата тази думата
дразнител е заменена от нещо, което също произхожда от душевния живот – сънят.
katte
Използвана литература:
1. Фройд, З. (1993). Тълкуване на сънищата. София:
Евразия.
2. Фройд, З. (2013). Лекции за въведение в психоанализата.
ИК "Колибри".
Този текст е защитен от действащите български и международни закони за авторско право. Изключителните права са собственост на Катерина Казашка.
Съдържание на текста e изключителна собственост на Катерина Казашка, освен в частите, където изрично е посочен друг автор или източник.
Публикуването, копирането и преразказването на каквато и да е част от текста без да се упомене автора или без изричното писмено разрешение на автора е абсолютно забранено и наказуемо от закона. За да получите разрешение, моля свържете се с мен.
Всяко неразрешено използване представлява нарушение.
1
