На баба ми Йовка

Смисъл – „Логическо съдържание, значение на дума, израз, текст.“ или „Стойност, оправдание, основание; цел, изгода.“. Това е тълкованието на думата смисъл.

Пътувам във влака. С любимия човек седим в края на последния вагон и наблюдаваме как релсите с бясна скорост, метър след метър изчезват зад нас. На това ме научи баща ми, когато бях около шест годишна и си бях наранила гърлото, така че дълго време плюех кръв. Налагаше се да пътуваме за Сливен, родния град на баба ми, и в моето страдание, той ми показа как релсите се вият зад влака. Сега ситуацията е по-различна. На тридесет и две се връщам със семейството си, след като придружихме баба ми за последно. Разказвам за онзи ден, когато пътувахме, а спомените свързани с нея препускат дори по-бързо през ума ми. Картини и образи се надбягват без дори да имат ясна посока или цел. Мисля си, каква метафора са влака и релсите за живота. Говорим си. И в живота е така – пътуваш във влака на собственото си тяло, спираш на места, чакаш да премината други влакове. Понякога линиите се пресичат, а друг път вървят дълго време успоредно. Минаваш тунели и възвишения. Понякога е тъмно, а друг път слънцето изгаря очите ти. Релсите се нижат зад гърба ти и дават по-общ образ на картината, която е била тогава, докато си минавал от там. Само машиниста вижда какво има, а всички останали се наслаждават или уморяват, или дори страдат от пътуването.

И живота е като пътуване. Отиваш някъде, преживяваш нещо и когато то свърши си даваш сметка какво е било. Често хората с явно неразбиране или страх си мислят, че обиколката на поредния град ще продължи цяла вечност. И тогава най-неочаквано се качваш на влака и тръгваш отново по пътя. Думите на майка ми кънтят в главата ми „мислех, че ще продължи вечно“. Смъртта е трудна тема. Всички знаем, че зад една гара,завой или мост, тя неминуемо ни очаква. Тя е нашия последен посрещач, мястото където ще останем за винаги. Когато обаче се сблъскваме с нея, сякаш изведнъж завесата се вдига и се сблъскваме с друг свят. Онзи свят, където малките драми и различия би трябвало да загубят своя смисъл. Още си спомням от кончината на баща ми думите на попа, според които в крайна сметка и богат и беден, и учен и неук в пръст ще се превърнат. Няма да говоря сега за добро и лошо, но в такъв един момент си задавам въпросът „кое е наистина лошо в обичайния човешки живот.“. Да лъжеш, да говориш или да си предател. Ние всички имаме своите добри и не до там добри страни. Но искрено вярвам, че в душата си хората са добри. Живота и идеята, че сме безсмъртни, която сякаш витае като защитен ореол около нас, ни кара да се сърдим, мислим и обиждаме за неща, на които всички ние сме способни. Какво е грешка и какво е да си прав? Кое е важно?

Дните минават, а спомените свързани с баба ми създават сякаш паралелна реалност от отминало време. Но там не е само тя. Там сме всички ние – нейните деца, внуци и правнуци. Нашите приятели и учители. Всички онези влакове и релси, които сме срещали и губили във време, в което и тя беше тук. Трудно е да разграничиш дали страданието е за човека или за времето прекарано с него, или дори само за едно отминало време. Човешкото съзнание има способността да забравя лошото и да мисли отминалите времена, за добри времена. И слава Богу. Защото в противен случай, цялото пътуване щеше да се превърне в ужасно преживяване от мръсните тоалетни, скърцащи вагони и мрънкащи хора.

Сега си давам сметка, че сбогуването с един човек – една вселена, е сбогуване с възможността, „доброто старо време“ да се завърне. Разбира се, всеки си дава сметка, че това време е отдавна загубено, поради това, че влакът му преди много време е отпътувал от тази спирка. Но това е като да си тръгнеш от Рим. Самолета отлита, но едва когато загубиш града от погледа си, разбираш че ваканцията е вече приключила. Отишла си е възможността, да кажеш сбогом и прощавай.

Всяка смърт е свързана с въпроси за смисълът. Кой е той, какво е и на къде ме води. За мен речника казва: или намери собствена логика в живота или пък собствена цел, изгода и дори оправдание. Живота има повече от един смисъл, ако това е твоето решение. Детето ми заспива! Чувала съм, че да имаш дете е смисълът на живота, но колкото и значимо да е това преживяване, аз не мисля, че то е единственото, което осмисля моя живот. Разбира се, отсъствието на дете, може да обезсмисли живота. Да продължиш себе си и любимия човек, безспорно е едно от най-значимите постижения и то може да бъде една част от твоя смисъл, ако ти вложиш това в него. Но смисъл е нещо, което сам определяш като такова.  Бог, такъв какъвто го има или го няма, или вселената и космоса, та дори и доброто стечение на физичните обстоятелства, са дали на живота особена власт. Властта на свободната воля, на всеки вид и индивид. Свободната воля да избереш, кое е правилно, кое е грешно и сам да се наказваш за него, дори тогава когато мислиш, че някой друг те е наказал. Същата тази свободна воля, ти дава възможност да избереш кой е твоя смисъл, коя е твоята крайна гара. На къде пътува влакът ти, от къде ще мине. Понякога може да искаш да идеш твърде далеч, но да нямаш толкова гориво. Или твоя влак да е просто с по-кратко пътуване. Само машиниста вижда, кое е отпред, какво има и колко може. Дали целта ще бъде постигната зависи от всички други линии, с които ще се срещнеш. Понякога се оказва, че до мястото до което пътуваш няма релса, по която да мине твоя влак. Това обаче, не обезсмисля пътуването. Защото по време на него сме видели, всички онези природни картини, тунели и възвишения. Може би сме се запознали с някой във влака или сме слушали хубава музика. И тогава дори това, може да се окаже повече от онзи смисъл, който ти се е искало да постигнеш. Склонни сме да съдим другите, за това кои са и на къде отиват. Но ако те в сърцето си са избра ли посоката, това е достойно за уважение. Такова уважение изпитвам сега, към пътя избран от моята баба. Защото тя показва, какво е да следваш с достойнство собствената си посока.

Времето тече. Решаваме да се върнем в купето,където ни чака малката ни дъщеря и нейната баба, моята майка. Три поколения жени, пътуваха за да придружат четвъртата в последния й път. Бързам да допиша, преди да отпътувам от тази гара. Спомените още се въртят в  главата ми. Нижат се един след друг, също както сълзите ми падат една след друга. Влакът отпътува, а сега релсата пред него и зад него изглежда безкрайна отново. Минутите текат и завесата на живота се спуска отново пред очите ми, за да може да заживея макар за малко, отново безкрайния си живот. До следващият път.

Не знам дали има нещо от другата страна, има ли друг живот. Но безспорно вярвам, че всеки от нас живее още много животи в сърцата на най-близките си.

Сбогом бабо!

Катерина

Този текст е защитен от действащите български и международни закони за авторско право. Изключителните права са собственост на Катерина Казашка.

Съдържание на текста e изключителна собственост на Катерина Казашка, освен в частите, където изрично е посочен друг автор или източник.

Публикуването, копирането и преразказването на каквато и да е част от текста без да се упомене автора или без изричното писмено разрешение на автора е абсолютно забранено и наказуемо от закона. За да получите разрешение, моля свържете се с мен. 

Всяко неразрешено използване представлява нарушение.

Срещите

В живота си имах хиляди срещи, а помня едва няколко. И ако някой си мисли, че това са срещи с уговорен ден и час, то този някой няма никаква представа, какво е да срещнеш.

Това е онзи съкровен момент, когато за пръв път виждаш някой. Не че преди това не си го съзирал сред другите, напротив, но среща е момента, в който го виждаш. Виждаш очите му, виждаш присъствието му и цялото ти същество изведнъж подскача. Сякаш това е нещо, за което до сега си се взирал, но едва сега го виждаш, а очите са те заобляли от тръсне. В този момент  усещаш облекчението, от това, че си открил утеха за своята нужда да не бъдеш сам.

Да срещнеш не е като да познаваш, да разбираш, не е като да харесваш. Срещата между двама е тогава, когато и двамата с цялото си същество разбират, че един друг са се търсили сред мъглата от хора. Сред всички други близки и далечни, аз търсех теб и ти мен. Дали се познаваме и дали ще се познаваме, не е от съществено значение, защото в срещите които помним, важен е момента. Този момент сегашния.

В един миг сякаш света се завърта и цялата болка от миналото си отива и някак в мрака или светлината сте само ти и човека. Без минало, без бъдеще, без планове и карти. Оставате сами, а всичко друго си отива. И в тези срещи с тези хора потъва цялото ти същество, без страх да се загуби, без страх от самота. Отдадени на себе си поемате без път, време и посока. Вървите успоредно с допрени души.

Такива срещни човек не може да има много. Една ли, две ли или няколко. Но те са тези, които ти показват колко от житейския си път си изминал. Тези срещи говорят за това колко си готов да бъдеш себе си, защото там където има разпознаване, не може да има нищо скрито. А от укриването на истина се поражда неразбирането. И именно това е спирка по пътя, която ни показва колко още имаме да учим да бъдем честни, да се приемаме, да се обичаме – себе си. Защото ако не се приемаме и не обичаме себе си, тези срещи не могат да се състоят.

Но най-важното, което идва с тях е съзнанието за това колко сме се справили със страховете си. Страхове свързани със изоставяне, с обиди, предизвикани от разкрити чувства. С присмех за това, че си показал същността си толкова явно. Или от реални изоставяния.

Да можеш да срещнеш означава, да можеш да се разкриеш. Да можеш да обичаш е да можеш да се отдадеш. И всичко това с ясното съзнание, че нищо в света не е безкрайно, че всяко начало ще бъде последвано от край.

Някои от тези срещи, траят само няколко минути.

katte

Този текст е защитен от действащите български и международни закони за авторско право. Изключителните права са собственост на Катерина Казашка.

Съдържание на текста e изключителна собственост на Катерина Казашка, освен в частите, където изрично е посочен друг автор или източник.

Публикуването, копирането и преразказването на каквато и да е част от текста без да се упомене автора или без изричното писмено разрешение на автора е абсолютно забранено и наказуемо от закона. За да получите разрешение, моля свържете се с мен. 

Всяко неразрешено използване представлява нарушение.