Кратък преглед на сходство и разлики в теориите на Зигмунд Фройд, Карл Юнг и Ерик Ериксън.

Всеки човек пожелал да повиши качеството си на живот що се касае до чувството за щастие, рано или късно достига до въпросите свързани със зараждането и развитието на личността. Не малко учени през вековете на писмената история, а вероятно и преди това са отдали част от живота си изследвайки психиката. В този текст ще се спра на трима учени, които са взаимосвързани и имат голям принос в теориите за личностното развитие през последните 100 години, а именно Зигмунд Фройд, Карл Юнг и Ерик Ериксън.

З. Фройд е считан за баща на психоанализата, нещо което той първоначално приписва на Йозеф Бройер, но по-късно отрича в „Изкуството на Психоанализата”. Медицинското му образование и влиянието на Ернест Брюке в ранните му години, фокусирали труда му върху опитите да свърже всички характеристики на личността с неврологията (Джордж Буре, 2011). Опитите му остават безуспешни, но вероятно именно този интерес развива неговата теория, в чиято основа той приема, че всички хора се раждат с два изконни нагона – за самосъхранение и възпроизводство (Сиймън К., Кендрик, 1994 (Freud, 1933)). Тази начална конструкция на личността, Фройд нарича То. Съдържанието на То е всичко, което се пренася заедно с раждането, това е най-старата част на психичния апарат, най-голямата и остава най-важна през целия живот, като тя се изследва основно в психоанализата (Фройд, 1994). Нагоните, които произтичат от То, водят до желанието на индивида нуждите му да бъдат задоволявани на момента, което в продължението на живота не винаги е възможно. Един пример за това е нуждата от изхождане, едно дете преди да навърши приблизително две години се изхожда в момента, в който пожелае, но това е социално не желателно и невъзможно при зрял човек. Поради тази причина, за посредничеството с външния свят и нормите налагани от обществото от ТО се развива една друга структура на съзнанието наречена АЗ (в някои източници ЕГО). Азът е тази част от съзнанието, която ни прави адаптивни и се грижи да задоволи желанията на ТО, но по социално желателен начин.

В следствие на дългият период на детството и влиянието на родителите върху индивида в Азът се сформира и последната част на съзнанието, в която родителското влияние продължава да съществува независимо дали те са там или не. Тази част се нарича Свърх-Аз (Суперего), което представлява „интернализирана репрезентация на ценностната система на родителите” (Сиймън К., Кендрик, 1994 – стр. 438).

Начина, по който Юнг описва личността се различава от този на Фрод. Според него най-външния пласт на личността е „персоната”. Това е социалната роля, която човек играе в живота си – това което представляваме в очите на другите. Под персоната седи „Сянката на човека” или един вид нещата, които не харесваме и биват подтиснати.

Следващата много важна точка от теорията за личността на Фройд е Либидото, дума която той използва за нагонът свързан с желанието за възпроизводство. Ерик Ериксън приема този термин и той участва в конструкцията на неговата теория (Никола Атанасов, 2002), която ще разгледам малко по-долу. Карл Юнг, който в началото на житейския си път е последовател на Фройд, по-късно изгражда собствена теория, част от която все пак е теорията на психоанализата. За разлика от Фройд обаче, зад термина Либидо, Юнг поставя жизнената енергия като цяло, или както Шопенхауер я нарича – волята за живот (Йозеф Ратнер, 2005).

Фройд, а по-късно и Ериксън разделят развитието на сексуалната функция (либидото) на няколко основни етапа. В първият случай това са пет етапа – орален, анален, фалически, латентен и генитален. Фройд ги разделя на база на основните функции по време на възрастовото развитие. Оралният етап е свързан с всяко удоволствие свързано с устата – храненето от гърдата на майката и желанията на детето да поставя всичко в устата си. Този етап завършва с началото на следващият (около две годишна възраст) – анален – свързан с приучаването към хигиенни навици. Той бива последван от Фалическия етап, при който детето открива половите си органи и започва да прави разлика между половете. Фройд смята, че този етап е твърде подобен „на крайната форма на сексуалния живот ”. Тук започва индивидуалното развитие на всеки пол, през Едиповия комплекс, с който може да се запознаете в мита за Едип Цар. Следва латентен период, през който вниманието се насочва към интелектуално развитие, след което по време на пубертета с увеличаването хормоните, се навлиза в последната фаза от развитието, а именно гениталния етап.

След краткия преглед на теорията на Фройд и като се вземе предвид медицинското му образувание и времето, в което е живял не е трудно да се разбере, защо според него всички психични дисфункции се базират на сексуални такива в ранното детство, нещо с което Карл Юнг не е съгласен и това разделя ученик и учител. В основата на теорията на Карл Юнг освен нагона за прехрана и сексуалния нагон седят и първични душевни и духовни потребности. Още нещо с което Юнг не е съгласен е идеята за Едиповия комплекс, според която всеки индивид пожелава родителя от противоположния пол. Това което, според Юнг убягва на Форйд, е факта че детето, а по-късно и хората, не иска да се откаже не от своята майка, а от своето удобство.

В теорията си Юнг използва либидото, като на вън или на вътре насочено, спрямо това разглежда два основни типа личности – екстроверти и интроверти. Като според него това какъв е човек се повлиява и от неговите родители, но основно нагласата е вродена в самото дете (Юнг, 1993).

Ерик Ериксън приема теорията на Фройд за либидото, но за разлика от него той разделя развитието на личността на осем етапа, т.е човекът продължава да се променя през целия си живот. Ериксън запазва основните етапи на Фройд, но ги доразвива и не поставя в основата на човешкото развитие сексуалния нагон. Неговата теория ни води от детството към израстването, през следните етапи: орална сензорна фаза, мускулна фаза, двигателно-генитално развитие, латентна възраст, пубертет и юношество, ранна зрелост, зрелост и старост (Йозеф Ратнер, 2005). През всеки етап на развитието си детето, а после възрастния преминава през криза, с която е необходимо да се справи, за да премине на следващия етап. Успехите или неуспехите се натрупват в следващите етапи. За пример може да послужи първия етап от развитието, а именно орално сензорната фаза. Тя е свързана с кризата доверие-недоверие. Ериксън подчертава, че справянето с този етап означава индивида да изпитва доверие към заобикалящата го среда, но в него да остане и капка на недоверие. Успешното заучаване за баланс доверие – недоверие води до важната способност в живота, която ни кара да се справяме с провалени връзки, загуба на работа и др.

Следващата точка, на която бих искала да се спра е разделянето на съзнанието на съзнавано и несъзнавано. В теорията на Фройд съзнанието се разделя на три компонента, подобно на това на ТО, АЗ и СвърхАЗ, а именно съзнавано, предсъзнавано и несъзнавано, но е важно да се прави разлика между тези конструкти.

В съзнавана част е всичко, което знаем – мислите ни в момента, чувствата, фантазиите и спомени. Това е частта от съзнанието, която се свързва с Аз. Предсъзнаванта част е тази, в която стоят всичките ни спомени, неща за които не мислим в момента, но лесно можем да се сетим за тях, като тази част от съзнанието се свързва със свръхАЗ. Тези две части от общото съзнание според Форйд са най-малки. Основната част от съзнанието е несъзнаваното. Това е всичко, което не съзнаваме. Тук са всичките ни нагони, но освен тях според теорията на Фройд тук е изтласкано всичко, което не искаме да си спомним. От несъзнаваното произтичат всичките ни желания.

При Юнг съзнанието се разделя на Съзнавано, което би могло да се свърже с разгледаната малко по-горе Персона, лично несъзнавано – тук може да се причисли сянката на човека и всички онези неща, които можем с лекота да си спомним. Би могло да се постави паралел между личното несъзнавано на Юнг с несъзнаваното от теорията на Фройд, но този паралел не е съвсем адекватен, поради факта че Фройд залага там инстинктите, а Юнг – не. Има още една част на съзнанието, която Юнг нарича колективно несъзнавано. То е мястото, където се съхранява човешкото наследство, съдържащо опита на човечеството. Юнг защитава тази си теория с любовта от пръв поглед, дежа вю, както и разпознаването на символите. Съдържанието на колективното несъзнавано Юнг нарича Архетипи – сред основните са Анима, Анимус, архетипа на майката.

В заключение Фройд разглежда психиката като постоянна борба между нагоните (в частност сексуалния нагон) и социалната среда. Травмите, като следствие от неадекватно справяне с фазите на детско развитие или фиксиране в тях. За разлика от него Юнг предпочита идеята, че в човека има първично вродени архетипи и непрекъснат баланс между идеите за доброто и зло, правилно и неправилно, като освен нагоните мотив в живота на човека са вярванията и психологическото развитие. От своя страна Ериксън сякаш обединява двете теории, като през различните етапи на развитие фокуса пада, върху различни актуални теми. Развитието преминава през балансирането и усвояването на две противоположни способности, съответстващи на фазата на развитие на индивида.

Свързването на трите теории според мен подпомага разбирането на човешката психика, желания и движение. Не мога да се съглася с Фройд относно идеята му, че човешкия живот е повлиян само и единствено от сексуални мотиви, но основата която той поставя е повлияна от време в което е живял и разбира се от хората, с които е работил. От друга страна идеите на Юнг за персоната и сянката звучат логично. Интересно е идеята за баланса между крайностите: добро и лошо, черно и бяло. На идеята му за колективно несъзнавано съответства, моята вяра за преноса от човешките гени, но уклонът му към мистицизма не е особено научен макар и носещ своето очарование.

Теорията на Ерик Ериксън е сравнително нова за мен и това предизвиква особен интерес. Въпросът, който остава за мен е минава ли всеки през всички фази и ако не какво се случва с него. Разбира се това може да се дължи на недостатъчно задълбочените ми познания. 

katte

Използвана литература:

1.Сиймън К., Кендрик. (1994). Психология. НБУ
2.Никола Атанасов (2002). Теории за психичното развитие в психоанализата. Изд. ПРОФ. МАРИН ДАРИНОВ
3.Карл Густав Юнг (1993). Избрано. Книга втора. АВРАЗИЯ АБАГАР
4.Зигмунд Фройд (1994). Изкуството на психоанализата. ЕВРАЗИЯ
5.Йозеф Ратнер (2005). „Пзихоанализа”-класиците. КИБЕА
6.Уеб страница: Др. Джордж Буре Катедра по психология Университет на Шипенсбърг. Извлечено на 20 юни 2012, от http://moradabg.com/perscontents_bg.htm

Този текст е защитен от действащите български и международни закони за авторско право. Изключителните права са собственост на Катерина Казашка.

Съдържание на текста e изключителна собственост на Катерина Казашка, освен в частите, където изрично е посочен друг автор или източник.

Публикуването, копирането и преразказването на каквато и да е част от текста без да се упомене автора или без изричното писмено разрешение на автора е абсолютно забранено и наказуемо от закона. За да получите разрешение, моля свържете се с мен. 

Всяко неразрешено използване представлява нарушение.

1